Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 11118/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция Тракийска /понастоящем Териториална дирекция М. П. в А. М. чрез юрк. Г., срещу Решение № 4179 от 24.06.2021 г. по адм. д. № 11541/2020г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ /OGL FOOD TRADE LEBENSMITTELVERTRIEB GmbH/, Г. Р. № РТД 3000-2256/26.10.2020/32-311731, издадено от директора на Териториална дирекция/ТД/ Тракийска при А. М. с което за стока № 6/7 от митническа декларация подадена от дружеството с МРН 19BG003010001837R9 от 22.02.2019 г. - пресни домати тип кръгъл, червен, е установено митническо задължение поради неизпълнение на условието по чл. 75, 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и е усвоено предоставеното обезпечение за стоката в размер на 2014. 25 лв. и е определен ДДС в размер на 98.92 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба и в становище по съществото на спора се претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ, Германия, чрез адв. Г., оспорва основателността й в писмен отговор и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и основателност.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е Решение № РТД 3000-2256/26.10.2020/32-311731, издадено от директора на Териториална дирекция Тракийска при А. М. с което за стока № 6/7 от митническа декларация подадена от дружеството с МРН 19BG003010001837R9 от 22.02.2019 г. - пресни домати тип кръгъл, червен, е установено митническо задължение поради неизпълнение на условието по чл. 75, 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, като е усвоено предоставеното обезпечение за стоката в размер на 2014. 25 лв. и е определен ДДС в размер на 98.92 лв.

По делото е установено, че с МРН 19BG003010001837R9 от 22.02.2019 г. -дружеството е декларирало под режим допускане на свободно обращение с цел крайно потребление стока № 6 (пресни домати, тип кръгъл, червен), с митническа стойност в размер 6549.11 лв., преизчислена в 96,89 /100 кг. Установено е, че определената от ЕК за дата 22.02.2019 г. стандартна вносна стойност за домати с произход от Р. Т. е 74.40 /100 кг. При сравнение на двете числа е определено, че декларираната митническата стойност надвишава с 8% определената за деня стандартна вносна стойност.

На 22.02.2019 г. дружеството ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ е уведомено от митническите органи, че на основание чл. 75, 5, алинея 1 от Д. Р. (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от 4 месеца от регистриране на митническата декларация от 22.02.2019 г. е необходимо да представи доказателства, че стока № 6 е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност.

На 11.09.2019 г. дружеството е предоставило допълнително: справки декларации за ДДС за данъчните периоди януари, февруари, март, април 2019 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките-декларации за ДДС, дневници за покупки и продажби за данъчните периоди януари, февруари, март, април 2019 г.; подадени V. декларации за осъществени вътреобщностни доставки за данъчните периоди януари, февруари, март, април 2019.

Въз основа на представените от дружеството доказателства е прието, от митническата администрация, че за процесната стока, представените фактури и доказателства, сочат, че доматите са продадени на цена от 98/100 кг., която е по-ниска от цената на придобиване на тази стока, изчислени на 108. 63 /100кг.

С оглед на установеното с решението митническите органи са приели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, поради което внесения за стоката депозит в размер на 2014. 25 лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и е определено и е определен ДДС в размер на 98.92 лв.

При така установената фактическа обстановка, за да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон. Според АССГ по делото са събрани убедителни и безспорни доказателства за действителността на декларираната договорна стойност на стоката, включително за начина на заприходяването й в счетоводната отчетност на икономическия оператор и за осчетоводяване на извършените продажби на Lidl, както и за реално плащане на доставната цена, подкрепено и съобразно съдебно -счетоводната експертиза. Административният съд на следващо място е приел, че ответникът по касационната жалба изчислява печалбата си на месечна база, а не за всяка конкретна доставка, поради което неоснователно е прието от митническите органи, че положителния финансов резултат следва да се прави само по отношение на конкретна партида.

Решението е неправилно.

По делото не е формиран спор по фактите. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891.

Правната уредба на вносът на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент № 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци.

За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент № 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена, който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция.

Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени.

Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент № 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос.

От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс.

Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата.

В случая не е спорно, че вносителят ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно ясния текст на член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза.

По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция.

По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Р. Б.

По разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индикации, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба.

Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/.

На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/.

В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/.

Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент № 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя.

В случая не са спорни фактите, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока /над 30 %/ в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюза, както и, че вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. За доказване на декларираната митническа стойност вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените домати, фактура за последваща продажба на стоката, копие от е-писма до продавача за извършени плащания и доказателства за извършено плащане. Безспорно износителят не е представил писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Липсват каквито и да е документи, подписани от износителя, които да потвърждават цената на която е закупена стоката.

При тези факти и с оглед постановеното решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз следва да се приеме, че вносителят OGL - Food не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, 5 от Д. Р. /ЕС/ 2017/891, а като е достигнал до други изводи, АССГ е постановил неправилно решение, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт - отхвърлена.

При този изход на спора, решението на АССГ е неправилно и в частта за разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част.

Съобразно изхода на спора и своевременно заявеното искане на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулт за двете инстанции в размер на по 300 лева съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за платени държавна такса от 70 лева за касационното производство, или общо за двете инстанции в размер на 670 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 чл. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4179 от 24.06.2021 г. по адм. д. № 11541/2020 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ - Германия, срещу Решение № РТД 3000-2256/26.10.2020/32-311731, издадено от директора на Териториална дирекция Тракийска при А. М.

ОСЪЖДА ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ - Германия, VAT DE [номер] и данъчен номер в България BG [номер] със съдебен адрес: гр. София, [улица], [номер] да заплати на А. М. разноски за двете инстанции в общ размер на 670 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА