Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ Ж. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаК. С. по адм. дело № 11144/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Котев енд Партнърс“ ЕООД срещу решение № 5079/04.08.2021 г., постановено по адм. д. № 3913/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на „Котев енд Партнърс“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22221018007295-091-001/01.08.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден и изменен с решение № 347/02.03.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, и са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2015 г., м. 03.2015 г., м. 08.2016 г., м. 06.2017 г., м. 01.2017 г., м. 07.2017 г., м. 09.2017 г., м. 10.2017 г., м. 01.2018 г., м. 05.2018 г., м. 08.2018 г. в общ размер от 12 143 лв. и лихви в размер на 2275, 01 лв. и задължения по ЗКПО за 2017 г. в размер на 2357, 38 лв. и лихви в размер на 319, 58 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221018007295-020-001/29.11.2018 г., издадена от Б. Н., началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на „Котев енд Партнърс” ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от м.05.2013 г. до м.08.2018 г., и по ЗКПО за периоди 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-22221018007295-040-001/30.01.2019 г. Изготвен е ревизионен доклад № Р-22221018007295-092-001/04.06.2019 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22221018007295-091-001/01.08.2019 г., с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за ревизираните периоди от м. 05.2013 г. до м. 08.2018 г. в общ размер от 71 623, 53 лв. и лихви в размер на 21 583, 69 лв., като в резултат на преобразуване на декларираните финансови резултати за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по реда на ЗКПО са установени допълнително задължения за корпоративен данък общо в размер на 23 578, 15 лв. и са начислени лихви в размер на 5258, 10 лв.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 347/02.03.2020 г. е отменил ревизионния акт в частта на установените резултати по ЗДДС за отделните данъчни периоди от м. 05.2013 г. до м. 09.2013 г., м. 11.2013 г., от м. 03.2014 г. до м. 04.2014 г., м. 08.2014 г., м. 04.2015 г., от м. 07.2015 г. до м. 01.2016 г., от м. 03.2016 г. до м. 07.2016 г., м. 09.2016 г., от м. 11.2016 г. до м. 12.2016 г., от м. 02.2017 г. до м. 05.2017 г., от м. 11.2017 г. до м. 12.2017 т., от м. 02.2018 г. до м. 04.2018 г. и от м. 06.2018 г. до м. 07.2018 г., както и в частта на установените резултати за корпоративен данък по ЗКПО за отделните данъчни периоди 2013 г., 2014 г. и 2016 г. заедно с начислените лихви, изменил е ревизионния акт, като установените с ревизионния акт резултат по ЗДДС за данъчен период м. 01.2017 г. в размер на 2434, 49 лв. е определил на 1492, 82 лв., дължим заедно със съответните лихви, установения с ревизионния акт резултат по ЗДДС за данъчен период м. 01.2018 г. в размер на 2129, 68 лв. е определил на 3929, 68 лв., дължим заедно със съответните лихви, като корекцията е в резултат на допусната техническа грешка, установения с ревизионния акт резултат за 2015 г. по ЗКПО – данъчна загуба в размер на 10 898, 18 лв. е определил на данъчна загуба в размер на 35 564, 08 лв. и корпоративен данък в размер на 0 лв., установеното с ревизионния акт задължение за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 9706, 62 лв. е определил на 2357, 38 лв., дължими заедно с лихвите за забава, потвърдил е ревизионния акт в частта на установения резултат по ЗДДС за отделните данъчни периоди м. 01.2015 г., м. 03.2015 г., м. 08.2016 г., м. 06.2017 г., м. 07.2017 г., м. 09.2017 г., м. 10.2017 г., м. 05.2018 г. и м. 08.2018 г. При съобразяване на решението на решаващия административен орган, непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е общо в размер на 12 142 лв. по фактури, издадени от „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД - фактури с № 1302/14.01.2015 г. с предмет на доставката комисионна услуга, 1407/30.03.2015 г. с предмет на доставката комисионна услуга по нови клиенти, от „Ведимтер“ ЕООД – по фактура № 5229/30.08.2016 г. с предмет на доставката комисионна услуга, от „Холивуд 2015“ ЕООД по фактура № 86/30.01.2017 г. с предмет на доставката комисионна услуга, от „А. М. ЕООД по фактури № 23/07.06.2017 г. с предмет на доставката експертни услуги по подбор на персонал, № 89/31.07.2017 г. с предмет на доставката наем на офис и склад 06-08.17, № 172/29.09.2017 г. с предмет на доставката наем на офис и склад 09-11.17, № 182/05.10.2017 г. с предмет на доставката комисионна услуга, № 321/29.12.2017 г. с предмет на доставката наем на офис и склад, от „М. Д. ЕООД – фактура № 15/20.09.2017 г. с предмет на доставката комисионна услуга по набиране на персонал, № 200/21.12.2017 г. с предмет на доставката комисионна услуга, издадени от „Колибра тим“ ЕООД – фактура № 7081/16.05.2018 г. с предмет на доставката наем на офис и склад м. 04 – м. 07.2018 г., издадени от „Д. Г. ЕООД - № 9237/23.08.2018 г. с предмет на доставката услуга. Установено е, че посочените фактури не са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на посочените доставчици нито в периода на издаването им, нито впоследствие. Съобразно мотивите на решаващия административен орган, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данък на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл. 125 за този данъчен период, и посочи съответния докумнт в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Посочил, е, че в случая фактурите не са били представени от техните издатели в хода на извършена насрещна проверка, както и не са налице съпътстващи доказателства отнасно изпълнението на предмета на доставките, не са налице доказателства за плащане. Мотиви за липсата на реални доставки по процесните фактури се съдържат и в ревизионния акт, стр. 2 от същия. Мотиви за липсата на реални доставки по тези фактури се съдържат и в ревизионния доклад – стр. 71-74 от същия, по отношение на „Холивуд 2015“ ЕООД, стр. 88-91 от същия, по отношение на „Ведимтер“ ЕООД, стр. 46-48 от същия, по отношение на „Мики дизайн“ ЕООД, стр. 53-56 от същия, по отношение на „Адвенчърс мууд“ ЕООД, стр. 45 по отношение на „Дакси груп“ ЕООД, стр. 51-53, по отношение на „Колибра тим“ ЕООД, стр. 65-68 по отношение на „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД. По отношение на тези доставчици органите по приходите са приели, че не са представени доказателства по плащане по фактурите, веомости за заплати на назначени работници по трудово правотношение или сключени граждански договори, документи за квалификация на персонала, документи за собствени или наети дълготрайни материални активи - по отношение на „Дакси груп“ ЕООД, по отношение на „Мики дизайн“ ЕООД, по отношение на „Колибра тим“ ЕООД, по отношение на „А. М. ЕООД, по отношение на „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД, по отношение на „Холивуд 2015“ ЕООД, по отношение на „Ведимтер“ ЕООД. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че процесните фактури не документират реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, като на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит по същите. При определяне на размера на задълженията за корпоративен данък по ЗКПО е прието, че с осчетоводяването на фактурите от посочените доставчици, дружеството неправомерно е увеличило размера на отчетените разходи, което е довело до намаляване на размера на дължимия данък, като на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО е преобразуван декларирания счетоводен финансов резултат за съответния даъчен период с данъчните основи по процесните фактури. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е потвърден в обжалваната му част с решение № 5079/04.08.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 3913/2020 г. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи.

С решение № 5079/04.08.2021 г., постановено по адм. д. № 3913/2020 г. по описа на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на „Котев енд Партнърс“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22221018007295-091-001/01.08.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден и изменен с решение № 347/02.03.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, и са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2015 г., м. 03.2015 г., м. 08.2016 г., м. 06.2017 г., м. 01.2017 г., м. 07.2017 г., м. 09.2017 г., м. 10.2017 г., м. 01.2018 г., м. 05.2018 г., м. 08.2018 г. м общ размер от 12 143 лв. и лихви в размер на 2275, 01 лв. и задължения по ЗКПО за 2017 г. в размер на 2357, 38 лв. и лихви в размер на 319, 58 лв. При съобразяване на решението на решаващия административен орган, непризнатото право на приспадане на данъчен креди е общо в размер на 12 142 лв. по фактури, издадени от „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД - фактури с № 1302/14.01.2015 г. с предмет на доставката комисионна услуга, 1407/30.03.2015 г. с предмет на доставката комисионна услуга по нови клиенти, от „Ведимтер“ ЕООД – по фактура № 5229/30.08.2016 г. с предмет на доставката комисионна услуга, от „Холивуд 2015“ ЕООД по фактура № 86/30.01.2017 г. с предмет на доставката комисионна услуга, от „А. М. ЕООД по фактури № 23/07.06.2017 г. с предмет на доставката експертни услуги по подбор на персонал, № 89/31.07.2017 г. с предмет на доставката наем на офис и склад 06-08.17, № 172/29.09.2017 г. с предмет на доставката наем на офис и склад 09-11.17, № 182/05.10.2017 г. с предмет на доставката комисионна услуга, № 321/29.12.2017 г. с предмет на доставката наем на офис и склад, от „М. Д. ЕООД – фактура № 15/20.09.2017 г. с предмет на доставката комисионна услуга по набиране на персонал, № 200/21.12.2017 г. с предмета на доставката комисионна услуга, издадени от „Колибра тим“ ЕООД – фактура № 7081/16.05.2018 г. с предмет на доставката наем на офис и склад м. 04 – м. 07.2018 г., издадени от „Д. Г. ЕООД - № 9237/23.08.2018 г. с предмет на доставката услуга. Не се спори между страните, това се установява от събраните по делото доказателства, че посочените фактури не са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на посочените доставчици нито в периода на издаването им, нито впоследствие. Правните изводи на органите по приходите, обаче не са съобразени само с това обстоятелство, както неправилно се твърди в касационната жалба. Мотиви за липсата на реални доставки по тези фактури се съдържат и в ревизионния доклад – стр. 71-74 от същия по отношение на „Холивуд 2015“ ЕООД, стр. 88-91 от същия по отношение на „Ведимтер“ ЕООД, стр. 46-48 от същия по отношение на „Мики дизайн“ ЕООД, стр. 53-56 от същия по отношение на „Адвенчърс мууд“ ЕООД, стр. 45 – по отношение на „Дакси груп“ ЕООД, стр. 51-53, по отношение на „Колибра тим“ ЕООД, стр. 65-68 по отношение на „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД. По отношение на тези доставчици органите по приходите са приели, че не са представени доказателства по плащане по фактурите, ведомости за заплати на назначени работници по трудово правотношение или сключени граждански договори, документи за квалификация на персонала, документи за собствени или наети дълготрайни материални активи - по отношение на „Дакси груп“ ЕООД, по отношение на „Мики дизайн“ ЕООД, по отношение на „Колибра тим“ ЕООД, по отношение на „А. М. ЕООД, по отношение на „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД, по отношение на „Холивуд 2015“ ЕООД, по отношение на „Ведимтер“ ЕООД. Неправилно е също така отразеното в касационната жалба, че в ревизионния доклад се съдържат установявания по отношение на кадровата обезпеченост на доставчиците. По отношение на „Дакси груп“ ЕООД, на стр. 45 от ревизионния оклад е отразено, че не са представени ведомости за заплати на назначени работници, по отношение на „Мики дизайн“ ЕООД, на стр. 49 от ревизионния доклад е отразено, че при извършена проверка в информационната система на НАП не са установени лица, назначени по трудов или граждански договор, по отношение на „Колибра тим“ ЕООД, на стр. 51 от ревизионния доклад се съдържа установяването, че дружеството не е имало лица, назначени по трудов договор, по отношение на „А. М. ЕООД, на стр. 54 от ревизионния доклад се съдържа установяването, че дружеството не е имало назначени по трудово правоотношение лица, по отношение на „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД, на стр. 67 от ревизионния доклад се съдържа установяването, че за процесния период дружеството няма назначени на трудов договор лица, по отношение на „Холивуд 2015“ ЕООД, на стр. 72 от ревизионния доклад се съдържа установяването, че дружеството има 1 лице назначено на трудов договор, по отношение на „Ведимтер“ ЕООД, на стр. 89 от ревизионня доклад се съдържа установяването, че дружеството има назначени лица по трудов договор. Неточно е също така становището, изразено в касационната жалба за наличието на изявление от страна на процесуалния представител на органите по приходите, че единственото основание за непризнаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури е невключването на тези фактури в дневниците за продажби. Изявлението на процесуалния представител на органа по приходите е било обективирано в молба, приложена по делото от 09.12.20202 г., в която е отразено, че невключването на фактурите в дневниците за продажби е самостоятелно основание за непризнаване на данъчен кредит. От съдържанието на изявленията, направени от процесуалния представител на органите по приходите не се установява неподдържане на изводите, съдържащи се в ревизионния доклад и в решението на решаващия административен орган за липсата на реална доставка по процесните фактури. При съобразяване на това обстоятелство правилно първоинстанционият съд е формирал правните си изводи при този предмет на спора и при съобраозяване на доказателствата, свързани с реалност на доставките по процените фактури.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд за недоказана реалност на доставките по процесните фактури, което се установява от събраните по делото доказателства. При съобразяване на идентичния предмет на доставките по процесните фактури, както и на идентичните доказателства, ще бъдат направени общи правни изводи по отношение на всички процесни фактури. При съобразяване на обстоятелството на необходимост от яснота по отношение на представените доказателства, тази съдебна инстанция възприема подхода и на посочване на събраните доказателства, избран както в решението на първоинстанционния съд, така и в касационната жалба.

По отношение на фактурите, издадени от „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД, представен е комисионен договор от 05.01.2015 г., сключен между „Котев енд Партнърс“ ЕООД като доверител и „Ви Джи Ем Енерджи“ ЕООД като комисионер, по силата на който доверителят възлага, а комисионерът се задължава да намира нови клиенти за счетоводно обслужване от страна на доверителя. Представени са 2 броя протоколи, съоветно от 14.01.2015 г. и 30.03.2015 г., съобразно отразеното в които са били подписани договори за счетоводно обслужване с „Металпе“ ЕООД, „Агата 2012“ ООД, „Интели солюшънс България“ ЕООД, „Бнет 2“ ЕООД, „Аркси перфект, „Натнет ННБ Комюникейшънс“ ООД. Представен е и договор за счетоводни услуги от 01.01.2015 г., сключен между „Натнет ННБ Комюникейшънс“ ООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Представен е и договор за счетоводни услуги от 01.01.2015 г., сключен между „А. П. ЕООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Представен е и договор за счетоводни услуги от 01.01.2015 г., сключен между „Б нет 2“ ЕООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Представен е и договор за счетоводни услуги от 01.11.2014 г., сключен между „Интели солюшънс България“ ЕООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Представен е и договор за счетоводни услуги от 01.02.2015 г., сключен между „Агата 2012“ ЕООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Представен е и договор за счетоводни услуги от 07.07.2015 г., сключен между „Металпе“ ЕООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

По отношение на фактурите, издадени от „Ведимтер“ ЕООД, представен е комисионен договор от 28.08.2016 г., сключен между „Котев енд Партнърс“ ЕООД като доверител и „Ведимтер“ ЕООД като комисионер, по силата на който доверителят възлага, а комисионерът се заължава да намира нови клиенти за счетоводно обслужване от страна на доверителя. Представен е протокол от 15.08.2016 г., съобразно отразеното в който са били подписани договори за счетоводно обслужване с „Телкософт“ ЕООД, „Алфа план енд Асошиейтс“ ЕООД, „А. Т. ООД. Представен е и договор за счетоводни услуги от 28.06.2016 г., сключен между „А. Т. ООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството, на възложителя. Представен е и договор за счетоводни услуги от 01.04.2016 г., сключен между „Алфа план енд Асошиейтс“ ЕООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството, на възложителя. Представен е и договор за счетоводни услуги от 01.03.2016 г., сключен между „Телкософт“ ЕООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството, на възложителя.

По отношение на фактурите, издадени от „М. Д. ЕООД, представен е комисионен договор от 28.09.2017 г., сключен между „Котев енд Партнърс“ ЕООД като доверител и „М. Д. ЕООД като комисионер, по силата на който доверителят възлага, а комисионерът се задължава да намира нови клиенти за счетоводно обслужване от страна на доверителя. Представен е и комисионен договор от 1 август 2017 г., сключен между „Котев енд Партнърс“ ЕООД като доверител и „Мики дизайн“ ЕООД като комисионер, по силата на който възложителят възлага, а комисионерът се задължава за намиране на кандидати за персонал – счетоводители за нуждите на възложителя – 10 човека. Представен е и протокол към договора, с дата от 07.06.2017 г., с който възложителят се съгласява, че комисионерът е намерил кандидати за перосонал за нуждите на възложителя – 10 човека.

По отношение на фактурите, издадени от „А. М. ЕООД, представен е комисионен договор от 05.08.2017 г., сключен между „Котев енд Партнърс“ ЕООД като доверител и „А. М. ЕООД като комисионер, по силата на който доверителят възлага, а комисионерът се заължава да намира нови клиенти за счетоводно обслужване от страна на доверителя. Представен е протокол от 05.10.2017 г., съобразно отразеното в който са били подписани договори за счетоводно обслужване с „Алекс Л 2017“ ЕООД, „Про фуд България“ ООД, „Куолити тех“ ЕООД. Представен е договор за счетоводни услуги от 04.10.2017 г., сключен между „Про фуд България“ ЕООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството, на възложителя. Представен е и договор за счетоводни услуги от 01.09.2017 г., сключен между „Алекс Л 2017“ ЕООД като възложител и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу заплащане да осъществява счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството, на възложителя. Представен е и комисионен договор от 4 май 2017 г., сключен между „Котев енд Партнърс“ ЕООД като доверител и „А. М. ЕООД като комисионер, по силата на който възложителят възлага, а комисионерът се задължава за намиране на кандидати за персонал – счетоводители за нуждите на възложителя – 10 човека. Представен е и протокол към договора от 04.05.2017 г., с който възложителят се съгласява, че комисионерът е намерил кандидати за перосонал за нуждите на възложителя – 10 човека. По отношение на фактурите, издадени от „А. М. ЕООД е представено тристранно споразумение от 22 май 2017 г., сключено между „Ел Пас Ес Трейдинг“ ЕООД, като наемодател, „А. М. ЕООД като правоприемник на наемодателя и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като наемател по договора, като съгласно това спорузмение, считано от 01.06.2017 г. наемодателят прехвърля правата и задълженията по договора за наем, подписан с наемателя на правоприемника, наемателят се съгласява да продължи изпълнението на договора с правоприемника, правоприемникът се съгласява да продължи изпълнението на договора, като приема правата и задълженията на наемодателя.

По отношение на фактурите, издадени от „Холивуд 2015“ ЕООД, представен е комисионен договор от 25.08.2016 г., сключен между „Котев енд Партнърс“ ЕООД като доверител и „Холивуд 2015“ ЕООД като комисионер, по силата на който доверителят възлага, а комисионерът се задължава да намира нови клиенти за счетоводно обслужване от страна на доверителя. Представен е протокол от 05.10.2017 г., съобразно отразеното в който са били подписани договори за счетоводно обслужване с „Воларо“ ЕООД, „Бизнес венчър Интернешънъл“ ЕООД, ЕТ „ЛДЛ – Л. Л.“ ЕООД, „Енергия“ ЕООД, „Селтроник“ ЕООД, „Компас“ АД, „Бимола“ ЕООД, „Ънлимитид“ ЕООД, „Д.С. текстил България“ ООД.

По отношение на фактурите, издадени от „Колибра тим“ ЕООД е представено тристранно споразумение от 12 декември 2017 г., сключено между „А. М. ЕООД, като наемодател, „Колибра тим“ ЕООД като правоприемник на наемодателя и „Котев енд Партнърс“ ЕООД като наемател по договора от 22.05.2017 г., като съгласно това спорузмение, считано от 01.06.2017 г. наемодателят прехвърля правата и задълженията по договора за наем, подписан с наемателя на правоприемника, наемателят се съгласява да продължи изпълнението на договора с правоприемника, правоприемникът се съгласява да продължи изпълнението на договора, като приема правата и задълженията на наемодателя. Споразумението се сключва за срок от 6 месеца, след което се счита за прекратено.

От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на услугите, посочени в процесните фактури. Изводите си настоящата съдебна инстанция съобразява с обстоятелството, че редовното счетоводно отразяване на фактурите не представлява доказателство за реалност на доставката по същите (всъщност ревизионният акт не съдържа констатации на органите по приходите в тази насока, които са послужили за отказа на правото на приспадане на данъчен кредит). Не се отразява като определящо за правото на приспадане на данъчен кредит и обстоятелството дали доставчикът е начислил ДДС в предвидените за това срокове (изводите на органите по приходите не са обосновани с това обстоятелство), както и не се обосновани с обстоятелството каква е последващата реализация на услугите по процесните фактури, дали същите са използвани за последващи облагаеми доставки, както и с обстоятелството дали е било извършено плащане по процесните фактури. Всъщност това е обстоятелство, по което страните не спорят, не се установява подобен спор да е съществувал между страните както по време на ревизионното производство, така и по време на оспорването на ревизионния акт по административен ред. Доказателства за плащане по процесните фактури не са представени и в хода на съдебното производство пред първата инстанция. Това, което определя предмета на спора е относно наличието на реалност на доставката по процесните фактури, като отговорът на този въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби. Това е така предвид и обстоятелството, че самият факт на издаване на фактурите, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство, което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби, регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а” доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на услуги. В тази връзка при изследване на обстоятелството дали по отношение на жалбоподателя е налице правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури следва да се съобрази и обстоятелството, че законодателят в никакъв случай не предпоставя признаването на разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции, както е в процесния случай. При една реално осъществена стопанска операция, данъчно задължените лица трябва да я оформят и документално в счетоводствата си и тогава ще е налице както реално осъществена доставка, така и нейното документално оформяне. Другата хипотеза не намира опора в закона - недоказана реална доставка, но доказване на нейното документално оформяне в счетоводството. В тази хипотеза първият въпрос, който се поставя - документалното оформяне предпоставя ли реална доставка или без значение дали такава е осъществена. В този случай правилният отговор ще бъде винаги отрицателен, тъй като законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква преди всичко доказателства за реалност на доставката, а след това и правилното й счетоводно оформяне. От събраните по делото доказателства не се доказа реалността на доставките по процесните фактури. Действително, процесните фактури са издадени, същите са представени като доказателство по спора, това е и обстоятелство, по което страните не спорят. Както и се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка се прави и извода, че от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно търговските дружества, посочени като доставчик на услугите по процесните фактури са извършили посочените доставки на услуги. Както се посочи и по-горе в мотивите на настоящото решение спорен по делото е въпросът за реалното получаване на фактурираните доставки на услуги от жалбоподателя именно от посочените търговски дружества, а от събраните по делото доказателства несъмнено се установява обстоятелството, че това не е така. Няма представени доказателства за притежавани собствени, както и наети активи за извършване на услугата. Реалността на доставките по процесните фактури би следвало да бъде преценявана с оглед на обстоятелството, че реалното извършване на услугите предполага наличието на доказателства за това, а именно наличието на подготвени трудови договори и длъжностни характеристики, осъществено деклариране пред НАП на сключените и прекратени трудови договори, наличието на изготвени ежемесечни и годишни декларации за внесените осигуровки, регистрация в инспекцията по труда, наличието на изготвени трудови досиета, изготвени справки за стаж и осигурителни доходи. Действително, отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан с липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. Данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. То е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки и, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги, за които е платило ДДС (в този смисъл решение на съда на Европейския съюз от 21 ноември 2018 г. по дело С-664/16). Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не са представени в хода на производството пред тази съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са предприели всички възможни процесуални средства, както и че са събрали всички относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Други процесуални средства, различни от осъществените и предприети от органите по приходите, всъщност не съществуват и не са предвидени в ДОПК. Следователно юридическият факт, с който законът свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е възникването на данъчното събитие. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие е доставката на услуги, извършена от данъчнозадължени лица по този закон, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 от ЗДДС), като съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. Субективното право на получателя по доставката да приспадне заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне, ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени и фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато доставката, по която това право се претендира, е реално извършена. Съотнесени към събраните по делото доказателства, тези изводи, обосновават извода за недоказана реалност на доставките по процесните фактури. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че услугите действително са му били доставени от лицето, посочено като доставчик за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС, което обстоятелство не беше доказано в производството пред тази съдебна инстанция. Освен това според постоянната съдебна практика, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (в този смисъл решения от 12 април 2018 г., Biosafe —Indústria de Reciclagens, C-8/17, т. 39 и от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture Hungary, C-189/18, т. 36). В този смисъл, ако поради извършени от издателя на фактурата или от други оператори нагоре по веригата данъчни измами или нарушения данъчната администрация сметне, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае въпросното право, тя трябва да установи — въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum Alfa Sped, C-446/15, непубликувано). Тъй като правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчната администрация в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право. Тези правила обаче не трябва да накърняват ефективността на правото на Съюза (вв този смисъл решения от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C-419/14, т. 65 и от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture). В процесния случай ревизираното лице е имало възможност да получи публични и лесно достъпни данни относно статуса на доставчика си в търговския регистър на службата по вписванията, откъдето да установи доколко предприятието е било действащо, отчитало ли е приходи, какъв е техния характер и относими ли са същите към фактурираните услуги. Обстоятелството, че ревизираното дружество като добър стопанин е имало възможността да се убеди в това и въпреки това е пренебрегнал тези индикации и не е защитил интересите си показва презумпция за знание, че участва в недействителни доставки. Снабдяването с необходимата информация за доставчика не надхвърля разумната грижа, която следва да бъде положена от добросъвестния търговец, като бездействието на ревизираното лице е част от субективния елемент на злоупотреба с право и презумира знанието му за това. Същият не е положил необходимата грижа и при сключването на договора, като дори не е договорено обстоятелството за цената на услугата, както и необходимата кадрова обезпеченост за извършването на процесните услуги. Няма писмени доказателства, от които да може да се установи как страните по договора са влезли в контакт, по какъв начин именно тези търговски дружества, издатели на процесните фатури, са били избрани за доставчици. Няма писмени доказателства относно това какви са били изискванията на жалбоподателя, или доказателства за проведени разговори между страните по договорите относно начина на формиране на цената за изпълнението на услугите, което прави възможен извода за липсата от страна на жалбоподателя на направена оценка на риска, който би възникнал при неизпълнението на договорите. Установява се, че жалбоподателят не е предприел всички тези разумни мерки, които по никакъв начин не биха могли да бъдат определени като непропорционални. Разумно и, не в противоречие с добрата търговска практика е, жалбоподателят да е направил проучване, по отношение на компаниите, с които договаря доставката на определени услуги, разумно и не непропорционално е изискването да посети офисите на компаниите, които избира за свои доставчици, разумното е да проследи историята на създаването на съответната компания. И това е обстоятелство, което несъмено би било проверено от всеки добър търговец, и обстоятелство, което несъмнено не изисква усилия, които надвишават разумните такива. Дружеството не е предприело минималните стъпки, за да защити икономическите си интереси, и по този начин максимално да минизира риска за участието си в данъчна изама. Не може да се приеме, че жалбоподателят е направил всички небходимо, за да се увери, че сделките, по които е страна не са част от измама с ДДС. При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят губи правото си на приспадане на ДДС, но не като наказание за негова небрежност, а именно защото не са постигнати обективните критерии за правото на приспадане. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството „данъчнозадължено лице“ на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. К. С. на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат — наред с предвидените в тази директива задължения — и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Т. С. на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В този контекст следва да се подчертае, от една страна, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане. От това следва, че именно данъчнозадълженото лице, което упражнява правото на приспадане на ДДС, по принцип трябва да докаже, че доставчикът на стоките или услугите, във връзка с които е упражнено това право, е имал качеството на данъчнозадължено лице. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. Що се отнася до тежестта на доказване на качеството на данъчнозадължено лице на доставчика, следва да се направи разграничение между установяването, от една страна, на изпълнението на това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС и от друга страна, на наличието на измама с ДДС. З., макар от искащото да упражни правото си на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице по принцип да не може да се изисква — в контекста на борбата с измамите с ДДС — да проверява дали доставчикът на съответните стоки или услуги има качеството на данъчнозадължено лице, това не се отнася за случаите, когато установяването на това качество е необходимо, за да се провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане. В последната хипотеза данъчнозадълженото лице следва да установи въз основа на обективни доказателства, че доставчикът има качеството на данъчнозадължено лице, освен ако данъчната администрация не разполага с необходимите данни, за да провери дали е изпълнено това материалноправно условие за правото на приспадане на ДДС. В процесния случай не същестува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на материално прваните изисквания, доколкото на данъчната администрация не са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Следва да се съобрази обстоятелсвото на сключени договори с идентичен предмет за една и съща година. За всяка една от финансовите години е сключен договор с предмет осъществяване на счетоводни услуги и да състави годишния финансов отчет съгласно изискванията на Закона за счетоводството, на възложителя с повече от едно търгоовско дружество. Предметът на доставките по процесните фактури в голямата си част е комисионна услуга по намиране на персонал, което несъмнено предполага необходимостта от кадрова обезпеченост за извършване на услугата, както и техническа обезпеченост за извършване на услугата. Доказателства в тази насока не са представени, което обстоятелтво препятства възможността на органите по приходите да проверят наличието на материалните предпоставки за преспосдане на ДДС.

При съобразяване на тези обстоятелства, при липсата на доказателства за реалност на доставките органите по приходите са формирали правилен извод за липса на документална обоснованост на разходите. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, като съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. От събраните по делото доказателства се установява, изводи в тази насока бяха направени в мотивите на това съдебно решение, че процесните фактурите, не отразяват реални стопански операции. Правилен е изводът на решаващия административен орган, обоснован с нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съгласно който за отклонение от данъчно облагане се смята начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд.

Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, поради което на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1042, 85 лв.

Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5079/04.08.2021 г., постановено по адм. д. № 3913/2020 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА „Котев енд Партнърс“ ЕООД да заплати в полза на Националната агенция за приходите възнаграждение за юрисконсулт в размер на 1042, 85 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисер Цветков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. Ж. п/ Камелия Стоянова