Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 504 от 21.04.2009год.,постановено по адм. д. № 1088/08год. Пловдивският административен съд, ХVІ-ти състав, е обявил за нищожен Ревизионен акт № 979/22.02.2008год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 343/07.05.2008год. на директора на дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. П., в частта му, в която за данъчен период м. 03/02год. на „Коцан”-ООД-гр. В. е отказан данъчен кредит в размер на 2 519, 83лв. по фактура № 3838/01.03.2002год., № 3839:06.03.2002год., № 3917/21.03.2002год., издадени от СД„Стойкови и сие”, както и в частта за данъчен период м. 08/2002год. не е признат данъчен кредит в размер на 16, 00лв. по фактура № 1025/09.08.2002год., издадена от „Сигма ойл”-ООД и са определени съответните лихви за забава.

С решението съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Коцан”-ООД-гр. В. против Ревизионен акт № 979/22.02.2008год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 343/07.05.2008год. на директора на дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. П., в останалата му обжалвана част.

С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от „Коцан”-ООД-гр. В. чрез пълномощника му адв. Г. П.. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му отхвърлителна част и да реши спора по същество. Претендира се присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-гр. П. не е взел становище.

Срещу така постановеното решение, в частта му в която е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 979/22.02.2008год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 343/07.05.2008год. на директора на дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. П., е подадена касационна жалба от Г. Ч. Т.ки в качеството му на директор на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. П.. В същата се прави оплакване, че в тази му част решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни мотиви в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в посочената част. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество „Коцан”-ООД-гр. В. чрез процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: тази на Д”ОУИ”-гр. П. е не основателна, а тази на „Коцан”-ООД е частично основателна. По жалбата на „Коцан”-ООД

С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Коцан”-ООД-гр. В. против Ревизионен акт № 979/22.02.2008год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 343/07.05.2008год. на директора на дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. П., в останалата му обжалвана част.

Съдът е приел, че в тази си част РА е издаден от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила, като спорът се свежда единствено до приложението на материалния закон. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, която също не е спорна между страните. Правото на данъчен кредит по процесните доставки е отказан поради наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. предвид на това, че по време на ревизията доставчиците не са били открити на деклариран данъчен адрес, нито пък са представили доказателства във връзка с доставките след като им било връчено такова искане, както и не е било установено начисляването на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. . Съдът е счел за нужно да изложи мотиви относно реалността на доставките, доколкото този въпрос е тясно свързан с приложението на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. . В тази насока е прието, че съдът споделя констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки, тъй като те са логически изградени на база на установените обстоятелства по време на ревизията, като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в обратния смисъл. Поради това е прието, че органът по приходите законосъобразно е отказал право на данъчен кредит по доставките на СД„Стойкови и сие”, „Сигма ойл”-ООД и ЕТ”В. Й. – Вики 94”.

Едно от основните оплаквания на касатора е относно изводите на административния съд, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил аргументите на страната относно недействителност на трудовия договор на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията. Твърди се, че не представянето на уведомление по чл62, ал. 4 от КТ от страна на приходната администрация налага изводът, че И. И. Д. – лицето, което е издало заповедта за възлагане на ревизията, респективно заповедта за определяне на компетентен орган, води до това, че лицето не е следвало да бъде допускано до работа съгласно чл. 62, ал. 3 и 4 от КТ, поради което тези заповеди са издадени от некомпетентен орган и това води до нищожност на издадения РА.

Направеното оплакване е неоснователно. Вярно е, че административният съд не е обсъдил подробно направеното оплакване на жалбоподателя, но направеният краен извод за неоснователност на същото е верен и се споделя от настоящата инстанция. Възраженията на дружеството в тази насока са направени едва в писмената защита на адвоката, която е представена по делото след последното съдебно заседание, поради което ответнатата страна не е запозната с него и не е ангажирала доказателства. От друга страна, цитираните разпоредби на КТ и Наредбата № 5 за съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ поставят изискване въпросното уведомление да се изпраща на съответната ТД на НАП, а лицето, издало цитираните заповеди е служител на същата ТД на НАП, от което следва, че компетентният държавен орган е наясно за това кои са негови служители и е малко пресилено от него да се иска да уведомява сам себе си. Поради това не може да се възприеме тезата на касатора, че съответното длъжностно лице не е следвало да бъде допускано на работа, съответно, че то няма право да издава заповеди, което като краен резултат да води до нищожност на РА. Дори и да има допуснато нарушение на КТ то не е такова естество, че да води до последиците, твърдяни от жалбоподателя.

В касационната жалба се прави оплакване, че административният съд е отхвърлил жалбата и по отношение на непризнато право на данъчен кредит по две фактури, издадени от ЕТ”В. Й. – Вики 94” съответно № 5205/12.08.2002год. и № 5307/31.08.2002год., които са от данъчен период м. 08/2002год., за който период РА е прогласен за нищожен. В тази си част жалбата е основателна. След като двете фактури са от същият данъчен период, за който ревизионният акт е прогласен за нищожен/мотиви в тази насока се излагат по-надолу в настоящето решение/ поради наличие на влязъл в сила ДАПВ, то нищожността следва да се разпростре и по отношение на тях.

В този смисъл решението на административния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му част спрямо тези две фактури и жалбата следва да бъде уважена в тази й част, като РА бъде прогласен за нищожен и в частта му относно непризнато право на данъчен кредит по фактури № 5205/12.08.2002год. и № 5307/31.08.2002год., издадени от ЕТ”В. Й. – Вики 94”.

В касационната жалба се правят оплаквания, че административният съд не е обсъдил в пълнота направеното възражение по отношение на доставчика ЕТ”В. Й. – Вики 94” за наличие на хипотеза на чл. 306, ал. 2 от ТЗ/непреодолима сила/, както и че в случая е от значение обстоятелството, че са налице влезли в сила решение по повод на обжалвани ДРА на същия доставчик за данъчни периоди 11 и 12 на 2002год. и 01, 02, 3 03 на 2004год., с които е прието, че доставчикът притежава редовно водено счетоводство, поради което е налице хипотеза на чл. 65, ал. 7 от ЗДДС отм. , поради което не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от същия закон.

Направеното оплакване е неоснователно. В хода на ревизията е установено, че част от счетоводството на този доставчик е било унищожено при наводнение, но съдът правилно е посочил, че липсват доказателства че е унищожена именно тази счетоводна документация, която е свързана с доставките към жалбоподателя, поради което не е опровергана констатацията за наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. . Наличието на подобна хипотеза не се опровергана и от обстоятелството, че са налице влезли в сила съдебни решения по повод на обжалване на ДРА на този доставчик, тъй като те касаят един минал момент преди извършване на процесната ревизия.

На последно място неоснователни са оплакванията на касатора свързани с тази част от решението относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите на СД”Стойкови и сие”. С оглед на разпределение на тежестта на доказване в процеса в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже, че са налице всички условия за възникване на право на данъчен кредит, респективно, че не са налице съответните законови хипотези, които възпрепятстват възникването му. След като доказателства в тази насока не са ангажирани от жалбоподателя, то правилно жалбата е била отхвърлена като неоснователна.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд в останалата му обжалвана отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Д”ОУИ”-гр. П..

С решението си Пловдивският административен съд е прогласил нищожността на Ревизионен акт № 979/22.02.2008год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 343/07.05.2008год. на директора на дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. П., в частта му, в която за данъчен период м. 03/02год. на „Коцан”-ООД-гр. В. е отказан данъчен кредит в размер на 2 519, 83лв. по фактура № 3838/01.03.2002год., № 3839:06.03.2002год., № 3917/21.03.2002год., издадени от СД„Стойкови и сие”, както и в частта за данъчен период м. 08/2002год. не е признат данъчен кредит в размер на 16, 00лв. по фактура № 1025/09.08.2002год., издадена от „Сигма ойл”-ООД и са определени съответните лихви за забава.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че актът за възлагане на данъчната ревизия е издаден от некомпетентен орган – началник сектор при ТД на НАП-гр. П., тъй като се касае за изменения на данъчни задължения, за които е издаден акт за прихващане или възстановяване, и този акт е следвало да бъде издаден от териториалния директор при условията на чл. 134 от ДОПК. Посочено е, че съгласно установената практика на ВАС актовете за прихващане и възстановяване са индивидуални административни актове, които пораждат права и задължения /в случая право на данъчен кредит/, поради което тяхното изменение следва да бъде извършено при условията на чл. 115 и чл. 116 от ДПК отм. или чл. 133 и сл. от ДОПК. Съдът е дал и подробно тълкуване на разпоредбата на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменението на установени данъчни задължения. Административният съд е направил извод, че след като липсва годен акт, с който да започне процесната ревизия, и този пропуск не е саниран в нейния ход, то издаденият в последствие РА се явява нищожен в тази му част.

Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и в тази си част.

Основното оплакване в касационната жалба е за неправилно тълкуване от страна на първоинстанциония съд на разпоредбите на чл. 129, чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Излагат се аргументи, че в ДОПК е направено ясно разграничение между проверката и ревизията, както и че според принципите на кодекса ревизионният акт е единственият акт, с който се установяват/определят/ данъчни задължения. Посочва се още, че актовете за прихващане или възстановяване безспорно са актове на приходната администрация, но с тях не се определят задължения по смисъла на чл. 133, ал. 1 от ДОПК, само се констатират факти и обстоятелства от значение за данъците и се прихващат, респективно се възстановяват суми, недължимо платени или подлежащи на възстановяване. Твърди се още, че изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК само цели да внесе яснота и да избегне евентуално неправилно тълкуване от типа на направеното от административния съд.

Направеното оплакване е неоснователно. Наведените от касатора доводи се споделят от настоящата инстанция, но те са относими към правния режим на института след изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ бр. 108/19.12.2007год. С изменението на последната не се цели само внасяне на яснота и избягване на неправилно тълкуване, каквито доводи са развити в жалбата, а се създава възможност чрез ревизия по общия ред да бъдат установявани данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, независимо, че същите има издаден преди това акт за прихващане или възстановяване. Преди изменението на разпоредбата, за която правилно е отбелязано, че няма обратно действие, такава процесуална възможност не съществува, като в съдебната практика се приема, че и при ДПК, а в последствие при ДОПК, влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване са стабилни административни актове и установените с тях права или задължения могат да бъдат изменяни само по предвидения за това специален ред. Даденото тълкуване на закона в тази насока от страна на първоинстанционния съд се споделя от състава на настоящата инстанция и не следва да бъде преповтаряно.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че и в тази си част решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 504

на Пловдивския административен съд, първо отделение, ХVІ-ти състав, от 21.04.2009год.,постановено по адм. д. № 1088/08год. частта му, в която е била отхвърлена жалбата на „Коцан”-ООД-гр. В. против Ревизионен акт № 979/22.02.2008год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 343/07.05.2008год. на директора на дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. П., в частта му относно непризнато право на данъчен кредит по фактури № 5205/12.08.2002год. и № 5307/31.08.2002год., издадени от ЕТ”В. Й. – Вики 94”, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН

Ревизионен акт № 979/22.02.2008год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 343/07.05.2008год. на директора на дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. П., в частта му относно непризнато право на данъчен кредит по фактури № 5205/12.08.2002год. и № 5307/31.08.2002год., издадени от ЕТ”В. Й. – Вики 94”.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 504

на Пловдивския административен съд, първо отделение, ХVІ-ти състав, от 21.04.2009год.,постановено по адм. д. № 1088/08год. в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Ч./п/ М. М.

Й.К.