Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по подадената от С. Н. К., гр. С. касационна жалба срещу Решение № 324 от 15.04.2008 год. на Административен съд - гр. Б., IХ-ти състав, постановено по адм. д. № 604/2007 год., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2060106/20.04.2007 год., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Сливен, потвърден с Решение № РД – 10 – 244/29.05.2007 год. на Директора на Дирекция „ОУИ”, гр. Б. при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са били установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2001 год. - 31.12.2001 год. в размер на 9443, 72 лв. и лихва в размер на 6196, 79 лв.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното Решение е незаконосъобразно, тъй като е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, фактическите изводи на съда не съответстват на доказателствения материал; неправилно е приложена правната норма към установените факти; РА е издаден в нарушение на процесуалния и материалния закон и поради това е незаконосъобразен и не е следвало да бъде потвърждаван от съда. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА.
Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Б. при ЦУ на НАП не взема становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо „А” отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:
Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред БАС е бил Ревизионен акт № 2060106/20.04.2007 год., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Сливен, потвърден с Решение № РД – 10 – 244/29.05.2007 год. на Директора на Дирекция „ОУИ”, гр. Б. при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са били установени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2001 год. - 31.12.2001 год. в размер на 9443, 72 лв. и лихва в размер на 6196, 79 лв.
Решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка е изяснена и установените факти и обстоятелства са подробно обсъдени. Изводите на съда не противоречат на материалния закон. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Неоснователни са възраженията на касатора относно посочените в жалбата пороци на процесното решение, поради което не са налице твърдяните касационни основания, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му като неправилно. Видно от мотивите на обжалваното Решение, Съдът е обсъдил всички доводи на касатора, заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно - икономическа експертиза., както и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, без да допуска твърдяните в касационната жалба противоречия.
В хода на проведената ревизия било установено, че имущественото и финансово състояние на ревизираното лице не съответства на декларираните и получени от него доходи. Констатирано било, че през ревизирания период, лицето е предоставило на търговското дружество "Еко сиди" ООД, в което е бил съдружник, парични средства в размер на 35000 лв. за закупуването на недвижим имот, обявен на публична продан от съдия-изпълнител. По този повод, от данъчнозадълженото лице и неговата съпруга били изискани писмени обяснения и представяне на документи, установяващи имущественото им състояние. В представената от С. К. декларация били вписани притежавани парични средства в брой в размер на 33000 лв. и доходи от трудови правоотношения в размер на 3097 лв. В дадените писмени обяснения лицето е посочило, че преди 2001 год. се е занимавал с гледане на животни като селскостопански производител, като е представил копия на годишни данъчни декларации от 1995 год., 1996 год., 1997 год., а за 1998 год. е посочил доход в размер на 40000000 неденоминирани лева, като за същата година няма данни да е подавана декларация, като и самият жалбоподател не посочва входящ номер, под който да е подавана годишна декларация за 1998 год. Органът по приходите е взел предвид посочените от лицето парични средства, като ги е съпоставил с установеното при ревизията на база данни, предоставени от НОИ за размера на трудовите възнаграждения на лицето. Разликите между декларираното и установеното са незначителни, с изключение на дохода от 1998 год., за която приходната администрация е признала само стойността на установените доходи от трудови правоотношения.
При тези обстоятелства е било прието, че към процесната 2001 год. лицето не може да докаже реализирани преди това доходи, позволяващи му да предостави парични средства в размер на 35000 лв. на "Еко сиди" ООД за закупуване на недвижим имот. В резултат на това, ревизираното лице е било уведомено, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства е било установено, че към процесната 2001 год. ревизираното лице е разполагало общо със сумата от 9046, 22 лв., представляваща сбор от установените доходи за периода 1992-2000 год. - 6674, 03 лв., дохода за 2001 год. - 1987, 19 лв. и дохода на неговата съпруга - 385 лв. Приспаднати са били направените разходи, представляващи предоставената парична сума за закупуването на недвижимия имот и средностатистическият разход за издръжка на едно домакинство през 2001 год. и е констатирано превишение на разходите над приходите в размер на 29 149, 78 лв. Това е и данъчната основа, върху която е изчислено и годишното данъчно задължение, съгласно таблицата по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. , в приложимата му редакция.
Жалбоподателят оспорва констатациите на приходната администрация, като твърди, че е превалутирал в щатски долари получаваните от него доходи през годините, за да се предпази от високата инфлация и обезценяването на българския лев. В тази насока е била ангажирана експертиза, която да даде заключение за изражението на твърдяните от лицето обменени доходи в американски долари и тяхната равностойност в български лева към момента на придобивната сделка, с оглед установяване на обстоятелството, че към този момент ревизираното лице е разполагало с натрупана през годините парична сума, на стойност достатъчна, за да може да бъде предоставена на "Еко сиди” ООД сума в размер на 35000 лева. Назначеният експерт е дал заключение, че към м. април 2001 год. левовата равностойност на притежаваните от жалбоподателя щатски долари е в размер на 77711, 34 лв. Съдът не е кредитирал изготвеното по делото експертно заключение. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото направило уточнения, че стойностите на доходите, които са посочени в щатски долари не са точни, а са осреднени стойности за процесните периоди, тъй като липсвало информация за конкретно обменените суми, както и конкретните дати, на които е била извършвана обмяната, което не позволявало да се определи точния размер на получената валута. За 1998 год. вещото лице е приело, че лицето е реализирало доход в размер на 40000000 неденоминирани лева, като е посочил за тях равностойност във валута в размер на 22722, 62 щатски долара. Позовало се е на ГДД за същата година, за която и самият експерт е отбелязал, че липсва вх. №. По отношение на този доход по делото също не са представени необходимите доказателства. В този смисъл, посредством ангажираната от жалбоподателя експертиза не би могло да се установи нито реализирането на твърдяните доходи, нито тяхното превалутиране в щатска валута. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122 от ДОПК и съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства напълно обосновават хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от кодекса. В този смисъл, в тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. В настоящия случай, ангажираните доказателства не способстват и не допринасят за процеса на пълно насрещно доказване.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията.
Неоснователно се твърди, че в РА е посочено, че ревизията е извършена на основание Заповед № К-106/26.03.2007 год. В ревизионния акт, в титулната му част, действително е посочена тази заповед, но това не е заповедта, въз основа на която е проведена ревизията, както твърди жалбоподателят, а е заповедта, посредством, която е определен компетентният орган за издаването на акта.
Неоснователно се твърди, че са нарушени правата на защита на ревизираното лице, тъй като първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия не била отразена в издадения ревизионен акт. Не е налице твърдяното нарушение, тъй като видно от нормата на чл. 120 от ДОПК, регламентираща съдържанието на ревизионния акт, посочване на заповедта за възлагане на ревизията, не е сред задължителните реквизити на акта, още повече, че същият се издава по утвърден образец.
Неоснователни са твърденията за допуснати нарушения при издаването на последващата заповед, с която е продължен срока на ревизията. Тази възможност е уредена в чл. 114 от ДОПК за удължаване на срока с още един месец, като последващата заповед, правилно е била издадена в деня, в който е изтичал срока на първоначалната. Също така, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед, т. е. възможно е последващо изменение, включително и по отношение на срока за извършване на ревизията - чл. 113, ал. 1, т. 3. Спазени са и законоустановените срокове за издаване на ревизионният доклад и ревизионен акт и в този смисъл не са налице действия, извършени извън законоустановените срокове.
Неоснователно се твърди, че е налице съществено нарушение, предвид обстоятелството, че ревизията обхваща период преди повече от пет години. Съгласно нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
Неоснователно е изложеното в жалбата оплакване, че не ставало ясно какъв бил критерият за възприемане на част от констатациите на вещото лице. Не е посочено какво точно процесуално нарушение от страна на Съда претендира касаторът. След направена преценка Съдът е стигнал до извода, че в някои части заключението на вещото лице е необосновано, т. е. част от констатациите в заключението не съответстват на събраните по делото доказателства и фактите, които същите удостоверяват. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като жалбоподателят не е ангажирал годни доказателствени средства, които да послужат като основа на направените от последното констатации, с оглед на което заключението е преценено като необосновано на събраните по делото доказателства. Съдът правилно е приел, че поради непредставяне на доказателства от данъчно - задълженото лице е възможно определената по особения ред на чл. 122 от ДОПК данъчна основа да не съответства на действителната такава. Обсъждайки всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспорения пред него РА, тъй като е изпълнена основната предпоставка за това, а именно използваните в чл. 122, ал. 2 от ДОПК критерии за определяне на данъчната основа по този ред да доведат до определяне на основа за облагане възможно най - близка до действителната. Тъй като констатациите в оспорения РА са подкрепени със събраните по делото доказателства, същите се ползват с презумпцията, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК и се считат за верни до доказване на противното. При това положение, доказателствената тежест за тяхното оборване, е на страната на касатора, който в процеса пред БАС не е извършил пълно насрещно доказване.
С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав, касационната жалба е неоснователна, а решението на БАС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора за касатора разноски не се дължат, а ответника не е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният административен съд, Първо „А” отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 324 от 15.04.2008 год. на Административен съд - гр. Б., IХ-ти състав, постановено по адм. д. № 604/2007 год. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ П. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Й. К.в/п/ М. Ч.
М.Ч.