Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационнa жалбa на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – София при ЦУ на НАП – гр. П., подадена чрез директора против Решение № 848 от 17.04.2012 г. на Административен съд гр. П., постановено по адм. дело № 1798 по описа за 2011 на този съд.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно. Релевираните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Я. С. М. чрез процесуалния си представител адв. П. А. оспорва жалбата в с. з.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК , приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА Ревизионен акт № 261004941/23.02.2011 г., издаден от В.Г.Г. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 325/20.04.2011 г. на З. Д. на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. П. при ЦУ на НАП, относно определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2004 г. в размер на 4426, 04 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3296, 85 лв.

Административният съд е отменил РА и се е произнесъл относно приложението на материалния закон от приходните органи за съответния данъчен период и е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че подоходното облагане на физическите лица се извършва в годишен размер, т. е. обхваща доходите на лицето, направени в рамките на цялата календарна година.

При извършване на ревизията, ревизиращият орган е извършил съпоставка, при която е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените приходи и доказаните ресурси за 2004 г. Всичко това е дало основание на ревизиращите органи да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което от своя страна дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа.

Съдът се е мотивирал, че неправилно данъчните органи са приели, наличието на недостиг на паричните средства на ревизираното лице към месеци 02, 04, 05, 06 и 10/2004 г., без да извършат съпоставка на общия размер на доходите и съответно, общия размер на разходите за календарната година в края на данъчния период. Решаващият съд се произнесъл относно това дали е налице превишение на разходите над приходите (доходите), респективно съществува ли недостиг на парични средства и установява, че приходите на семейството за цялата 2004 г., така както са констатирани с оспорения РА, са общо в размер на 704 948, 86 лв., а разходите са в размер на 213 381, 98 лв. – със 491566, 88 лв. по-малко.

Ревизионният акт е преценен като незаконосъобразен относно определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2004 г. в размер на 4426, 04 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3296, 85 лв.

Този факт се подкрепя и от заключението на вещото лице, че за месец февруари, април, май, юни и октомври 2004 г. няма средства с неизяснен произход. За периода 01.01.2004 г. - 31.10.2004 г., установеното при ревизията превишение на разходите над приходите се компенсира напълно от констатираното при настоящата експертиза превишение на приходите над разходите, при условия, че в началото на 2004 г. семейството е разполагало с 23500 лв., както и през че м. 02.2004 г. е получило 30000 лв. Постановеното решение е правилно.

Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението в обжалваната част. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни.

В тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 3 от ЗОДФЛ отм. , облагаем е общият годишен доход, а съгласно чл. 35 от същия закон, сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа.

Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение и на процесуалния, и на материалния закон.

Съдът законосъобразно е изготвил баланс / съпоставка на приходите и разходите/ за ревизираната година и е установил за цялата 2004 г., така както са констатирани с оспорения РА, са общо в размер на 704 948, 86 лв., а разходите са в размер на 213 381, 98 лв. – със 491566, 88 лв. по-малко. Според таблицата по чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ

задължението се определя в годишен размер, като се взема предвид годишния доход на лицето. Правилни са изводите на съда относно неправилното определяне на основата за облагане.

С оглед на изложеното, решенето на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 848 от 17.04.2012 г. на Административен съд гр. П., постановено по адм. дело № 1798 по описа за 2011 на този съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ С. П.

С.П.