Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и „Е”АД срещу решение № 7159/27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 1238/2013г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено по жалбата на „А”ООД, със седалище в град Сливен, Ул. „В”ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение”АД, „Е”АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от

производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници , ползващи преференциални цени, в посочените по-горе части .

За да приеме първоинстанционната жалба за допустима, тричленният състав на ВАС е приел, че

„административният акт е по чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, той засяга права, свободи или интереси, пряко и непосредствено за жалбоподателя, в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и чл. 147, ал. 1 от АПК. В случая определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на операторите на тези мрежи, пряко и непосредствено засягат жалбоподателя в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и като ползвател на мрежата, по която осъществява преноса на произведената от него енергия, по регулирани цени от националния регулатор.”

Съдът е съобразил също „изискванията на Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, в чийто чл. 37, §16 е указано, че решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол, а съгласно §17 се изисква от Държавите - членки да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.”

Принципният въпрос относно допустимостта на първоинстанционната...