Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.Т. П. от САК касационна жалба на ищеца З. С. С. срещу решение № 1032/05.05.2022г. по възз. гр. д.№ 10714/2021г. на СГС.С него е отменено решение № 20129191/01.06.2021г. по гр. д.№ 17615/2020г. на СРС и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на З. С. С. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че З. С. С. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяването им по давност, произтичащите от договор за потребителски кредит от 30.09.2011г. парични вземания за главница в размер на 16 260лв., за договорна лихва за периода 30.10.2011г.-18.10.2012г. в размер на 881.46лв. и за наказателна лихва за периода 30.04.2012г.-18.10.2012г. в размер на 18.41лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2012г. до окончателното изплащане, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 51523/2012г. на СРС.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост и за неправилност - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Недопустимостта на обжалваното решение е обоснована с доводи за постановяването му по нередовна искова молба, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Касаторът счита, че въззивният съд не е съобразил, че между страните не е имало правен спор относно началния момент на давностния срок, не е извършил обоснована преценка на валидността на предприетите изпълнителни действия и неправилно се е произнесъл по направеното за първи път във въззивната жалба възражение на ответника, че, за да е налице валидно изпълнително действие, е достатъчно запорите да са наложени, без да е необходимо да е налице резултат от тях.Искането е за обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане със съответните задължителни указания, евентуално – за постановяване на друго за уважаване на иска.Претендира се присъждане в полза на адв.Т. П., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, на адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

1.При ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, може ли въззивният съд да се произнася за правилността на първоинстанционното решение по доводи и основания за неговата неправилност, които не са били навеждани във въззивната жалба?По него касаторът се позовава на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк..№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и на постановеното по чл. 290 ГПК решение № 149/10.09.2019г. по гр. д.№ 2779/2018г., IV г. о.

2.Въззивният съд длъжен ли е да мотивира решението си, след като обсъди в него всички своевременно отправени оплаквания, възражение и доводи на страните от значение за спорното право – по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, и следва ли въззивният съд, вместо да направи обоснована преценка за валидност на предприетото изпълнително действие – налагане на запори на длъжника-въззиваем по сметки в банки, съобразно предметната рамка, очертана в първата инстанция, да възприеме и да се произнесе по възражение на въззивника, направено едва във въззивната жалба, че, за да е налице валидно изпълнително действие, е достатъчно запорите да са наложени, като не е нужно да е налице резултат от тях?Касаторът се позовава както на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк..№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, така и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС и на следните постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на касационния съд: решение № 60249/20.05.2022г. по гр. д.№ 40404/2020г., IV г. о., решение № 100/08.07.2020г. по гр. д.№ 4564/2019г., IV г. о., решение № 30/13.04.2020г. по гр. д.№ 2378/2019г., IV г. о., решение № 263/29.11.2019г. по гр. д.№ 1177/2019г., IV г. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д.№ 674/2014г., II т. о., решение № 283/14.11.2014г. по гр. д.№ 1609/2014г., IV г. о, решение № 212/01.02.2012г. по т. д.№ 1106/2010г., II т. о. и др.

Наред с това, е въведено основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост.

С подадения чрез юрисконсулт Й. К. писмен отговор и изложение към отговора на касационната жалба ответникът по касация „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл. 288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 18.12.2012г., по молба на „Юробанк и ЕФ Д. Б“ АД срещу ищеца З. С. С., е образувано изп. д.№ 2012844040497 по описа на ЧСИ С. Я..Установил е, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е издаден в полза на „Юробанк и ЕФ Д. Б“ АД на 05.11.2012г. в заповедното производство по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.№ 51523/2012г. на СРС и е за произтичащите от договор за потребителски кредит от 30.09.2011г. парични вземания за главница в размер на 16 260лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2012г. до окончателното изплащане, 881.46лв. договорна лихва за периода 30.10.2011г.-18.10.2012г., 18.41лв. наказателна лихва за периода 30.04.2012г.-18.10.2012г. и 936.40лв. разноски по делото.Констатирал е, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е обективирано искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника по негови банкови сметки и за трудово възнаграждение.Установил е, че на 08.01.2013г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки и до работодателя на длъжника„ВИП Секюрити“ ЕООД, а поканата за доброволно изпълнение/ПДИ е връчена на длъжника на 09.03.2013г.Приел е за установено, че в периода май 2013г.-август 2014г. по изпълнителното дело са постъпили плащания от „ВИП Секюрити“ ЕООД въз основа на наложения от ЧСИ запор. Установил е, че на 28.10.2015г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до новия работодател на длъжника„СОТ - Сигнално охранителна техника“ ЕООД за налагане на запор върху вземанията за трудово възнаграждение, въз основа на който по изпълнителното дело са постъпили плащания на 18.11. и на 21.12.2015г.Установил е, че след като, по негова молба от 11.03.2016г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател, вместо първоначалния взискател, на 06.03.2018г.ЧСИ е изпратил нови запорни съобщения до банки, от които са постъпили съобщения, че по сметките на длъжника липсва авоар, а по молба на длъжника от 31.01.2019г. са му предоставени преписи от материалите по изпълнителното дело.Решаващият състав е приел за установено, че по молба на взискателя„ЕОС Матрикс“ ЕООД от 22.02.2019г., с правно основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело е прекратено с разпореждане на ЧСИ от 22.02.2019г., а на 27.02.2019г. ЧСИ е изпратил съобщения за вдигане на наложените запори.Установил е, че след това с молба от 25.11.2019г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало образуването на ново изпълнително дело срещу З. С. въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д.№ 51523/2012г. на СРС, за парично вземане с актуален размер към 06.11.2019г.-22 295.38лв., като в молбата за образуване на новото изпълнително дело е обективирано искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и справки за имущественото му състояние.Приел е за установено, че на 06.01.2020г. ЧСИ е изпратил нови запорни съобщения до банки, от които са постъпили отговори, че по сметките на длъжника липсва авоар, съобщението на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело, в което са инкорпорирани ПДИ и съобщения за наложени запори, е получено от длъжника на 10.01.2020г., а производството по настоящото дело е образувано по исковата молба на ищеца, подадена на 12.05.2020г.

Въззивният съд е счел, че, тъй като е обвързан от фактическите твърдения на ищеца, които определят търсената от него защита, предмет на изследване следва да бъде само посоченият изрично в исковата молба период, през който ищецът е твърдял да е изтекла погасителната давност на процесните вземания, а именно от издаването на изпълнителния лист на 05.11.2012г. до 05.11.2017г.За да приеме за неоснователен довода за погасителна давност, въззивният съд е приел, че за периода от 05.11.2012г. до 05.11.2017г. давностният срок е бил многократно прекъсван с извършените по образуваното срещу ищеца изпълнително дело № 20128440404497 на ЧСИ С. Я. „множество валидни изпълнителни действия – наложен е запор върху вземанията на ищеца по банкови сметки в „ОББ“ АД, като запорното съобщение е изпратено на 08.01.2013г. и е получено на 10.01.2013г.; наложен е запор върху вземането на ищеца за трудово възнаграждение към „ВИП Секюрити“ ЕООД, по който са постъпвали плащания на 10.05.2013г., 10.06.2013г., 10.07.2013г., 12.08.2013г., 10.09.2013г., 10.10.2013г.,11.11.2013г., 10.12.2013г., 14.01.2014г., 11.02.2014г., 10.03.2014г., 14.04.2014г., 16.05.2014г., 19.06.2014г., 18.07.2014г. и 14.08.2014г.; наложен е запор върху вземането за трудовото възнаграждение на ищеца към „СОТ - Сигнално охранителна техника ЕООД, по който са постъпвали плащания на 18.11.2015г. и 21.12.2015г.“Само за пълнота на изложението въззивният съд е приел, че не съответства на данните по делото решаващият правен извод на първоинстанционния съд за изтичане на давностния срок в периода от 05.01.2016г. (последното плащане по наложения от ЧСИ запор) до 05.01.2021г.( след подаване на ИМ, преди приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд на 03.02.2021г.), в резултат на което е погасено правото на принудително изпълнение.Този извод на въззивния съд е лаконично обоснован с предприемането и през този период на валидни изпълнителни действия чрез налагането на запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки.

Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Не е налице приложното поле на въведеното изрично от касатора основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост, за наличието на което касационният съд следи и служебно, съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. Въззивното решение е допустимо, като постановено по допустим иск, предявен от легитимирана страна, при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Релевираният от касатора - ищец довод за постановяването му по нередовна исковата молба е неоснователен, тъй като в исковата молба предметът на делото е надлежно индивидуализиран. Останалите доводи на касатора - за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, не касаят допустимостта, а правилността на въззивното решение.

Поставените от касатора процесуалноправни въпроси несъмнено са обусловили правните изводи на въззивния съд по спора, поради което за тях е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по тях произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка. Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с принципните постановки, установени с формираната съдебна практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, вкл. посочената от касатора. От мотивите на въззивното решение не може да се направи извод решаващите правни изводи на въззивния съд по спора да са извършени въз основа на невъведени във въззивната жалба на ответника доводи и основания за неправилност на първоинстанционното решение.С мотивите на въззивното решение е даден ясен и категоричен правораздавателен отговор за основателността на релевираното в подадения в срок отговор на ИМ възражение за прекъсване на давността в резултат на извършените изпълнителни действия, след като са обсъдени оплакванията, възражение и доводи на страните от значение за спорното право. Правилността на тези изводи на въззивния съд е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, както е изяснено в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторът следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 100лв.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.

О П Р ЕД Е ЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 1032/05.05.2022г. по възз. гр. д.№ 10714/2021г. на СГС.

Осъжда З. С. С. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 100лв.(сто лева)

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: