Р Е Ш Е Н И Е

№ 50057

София, 12.06. 2023 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, първо отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДЕДАТЕЛ: Е. С

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря И. А

изслуша докладваното от съдия Е. С т. д №961/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. П. срещу решение № 79 от 26.11.2021 г., постановено по в. т.д. № 224/2021 г. на Апелативен съд Бургас, в частта му, с която е потвърдено решение № 27А от 27.10.2020 г., по т. д. № 3/2019 г. на Окръжен съд Ямбол, за осъждането на П. П. да заплати на „Т. Я АД сумата 24 843.01 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2019 г.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Недопустимостта на въззивното решение е обоснована с твърдението, че по договорите с „Алверс комерс ООД със „Стройпарк ЕООД, с „Плант консулт ЕООД и с „Дендро протект ЕООД, П. П. не е процесуално легитимирана да отговоря по исковете за претендираните лихви за забави. Неправилността на решението до степен на очевидна неправилност се аргументира с довода, че въззивният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС не е направил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, както и че не е изложил собствени мотиви, препращайки бланкетно и формално към мотивите на първоинстанционното решение. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил във въззивното...