№50223

Гр. София, 08.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.05.23 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3614/20 г., намира следното:

Възобновеното производство е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допускането до разглеждане на касационната жалба на „Райфайзенбанк“ ЕАД срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №7867/19 г. С въззивното решение е уважен предявеният от А. З. и К. З. срещу касатора иск по чл. 439 ГПК, като е прието за установено, че касаторът няма право на принудително изпълнение за сумата от 19 374, 81 лв., формирана от просрочена главница в размер на 14 741, 10 лв. по договор за банков кредит / кредитна карта/, 536, 12 лв. – просрочена редовна лихва за периода 25.08.08 г. – 02.12.08 г., 3112, 79 лв. – наказателна лихва за периода 25.12.07 г. – 21.01.09 г., както и сумите 367, 80 лв. – платена държавна такса и 617 лв. – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.09 г. по ч. гр. д. №4843/09 г. по описа на СРС, 35-ти състав въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и е образувано изпълнително дело №597/09 г. по описа на ЧСИ Н. М. с район на действие Софийски градски съд.

В изложението си касаторът сочи основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се на противоречивата практика на съдилищата по правния въпрос: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/1980 г., извършена с ТР №2/26.06.15 г., т. 10 по т. д. №2/13 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди...