О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50223

Гр. София, 08.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.05.23 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3614/20 г., намира следното:

Възобновеното производство е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допускането до разглеждане на касационната жалба на „Райфайзенбанк“ ЕАД срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №7867/19 г. С въззивното решение е уважен предявеният от А. З. и К. З. срещу касатора иск по чл.439 ГПК, като е прието за установено, че касаторът няма право на принудително изпълнение за сумата от 19 374,81 лв., формирана от просрочена главница в размер на 14 741,10 лв. по договор за банков кредит / кредитна карта/, 536,12 лв. – просрочена редовна лихва за периода 25.08.08 г. – 02.12.08 г., 3112,79 лв. – наказателна лихва за периода 25.12.07 г. – 21.01.09 г., както и сумите 367,80 лв. – платена държавна такса и 617 лв. – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.02.09 г. по ч. гр. д. №4843/09 г. по описа на СРС, 35-ти състав въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и е образувано изпълнително дело №597/09 г. по описа на ЧСИ Н. М. с район на действие Софийски градски съд.

В изложението си касаторът сочи основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Позовава се на противоречивата практика на съдилищата по правния въпрос: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/1980 г., извършена с ТР №2/26.06.15 г., т.10 по т. д. №2/13 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната част от практиката на ВКС, в която се приема, че давност не тече до постановяването на ТР №2/26.06.15 г. ОСГТК, защото отмяната на ППВС №3/80 г. няма обратно действие.

Намира също, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр. д. №61273/16 г. и по гр. д. №1812/15 г. и двете на ВКС, четвърто г. о. по правния въпрос: Следва ли давността да се счита за прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на отделен изпълнителен способ?

Според касатора и двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - по първия въпрос е образувано тълкувателно дело №3/2020 г. ОСГТК, а разглеждането на втория ще допринесе за преодоляване на създадената при неточно тълкуване на закона съдебна практика по въпросите за погасителната давност в производство по принудително изпълнение.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че главното възражение на ответника по иска /въззивник и касатор/ - за приложимост на постановките на Постановлението на Пленума на ВС № 3/1980 г. до 26.06.2015 г. - датата на приемането на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и за относимост на указанията, дадени в последния тълкувателен акт само за изпълнителните производства, образувани след приемането му на 26.06.2015 г., е направено за първи път с въззивната жалба. Поради това, същото се явява преклудирано. Независимо от това, формираната съдебна практика с решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г. о., както и със служебно известните на съда решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., не може да бъде възприета и приложена в конкретния казус. Тълкувателните решения на ВС и ВКС и Постановленията на Пленума на ВС никога не са имали нормативен характер. Тези актове не създават правни норми, а само дават указания как съществуващите, вече създадени норми, да бъдат тълкувани и прилагани от съдилищата. Тъй като липсва нормативен акт, изобщо не може да бъде поставян въпроса за момента на влизането му в сила. Понеже не са нормативни актове, тълкувателните актове на ВС /ВКС/ не се прилагат, а даденото с тях тълкуване не може да действа, както действа една приета по съответния ред правна норма. Даденото обвързващо тълкуване с нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходно тълкуване като неприложимо или несъответно на новите обществено-икономически условия или на новоприето законодателство, се явява задължително за съдилищата, които следва да прилагат тълкуваната норма с новоразтълкуваното й съдържание по всички дела, които са висящи пред тях. Това означава, че съдилищата са длъжни да приложат даденото задължително тълкуване такова, каквото е то към момента, в който се решава конкретния спор по същество, като приемат, че приложимата към съответния случай правна норма е със смисъла, разтълкуван от тълкувателния орган. Ето защо, следва да се зачете даденото с Т. Р. № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване и тълкуваните норми на чл. 110, чл. 115, ал. 1, б. ж, чл. 116 от ЗЗД, както и чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да се приложат според съдържанието им, разяснено със същия тълувателен акт. Така, с оглед на данните по делото, давността е изтекла на 20.06.2018 г. - дата, към която ТР №2/15 г. вече е било действащакт, а не обявеното за изгубило сила при новата правна рамка, установена с приемането на Конституцията от 1991 г. ППВС №3/1980 г. Изгубването на силата на ППВС № 3/1980 г. поради настъпилата промяна в обществено-икономическите условия у нас след 1991 г. означава, че то в новите социални и стопански условия е станало неприложимо (както се посочи, ППВС не са нормативни актове, за да добиват и изгубват сила аналогично на тях). Поради това, датата, на която тази неприложимост ще бъде обявена, не може да има значение за правилното решаване на конкретните висящи спорове.

При тези решаващи мотиви на въззивния съд, след постановяването на ТР №3/23 г. по т. д. №3/20 г. ОСГТК/ до приемането на което производството по настоящото дело е било спряно/ обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на изводите на въззивния съд с приетото в ТР №3/23 г. ОСГТК, а именно: „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.“

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №7867/19 г. от 14.07.20 г.

Указва на касатора „Райфайзенбанк / България/“ ЕАД да внесе в едноседмичен срок държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 387,50 лв. и в същия срок да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о. з. или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: