Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т. против решение № 492 от 23.11.2010 г. по адм. дело № 382 /2010 г. на Административен съд - Хасково, с което жалбата му против заповед рег. № 1585/03.06.2010 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР)- Хасково за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на ОД на МВР - Хасково не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Хасково, е законосъобразно.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 2 от ЗМВР в ред. до ДВ бр. 88/ 2010 г. орган и в установената форма. Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и е подписана от издателя.

Възражението на касатора за нарушение на формата, тъй като на представеното му копие от заповедта липсва подпис на издателя, е неоснователно. Връчването на препис от заповедта има за цел да уведоми адресата за съдържанието на постановения административен акт. Това обявяване може да бъде направено и устно при отказ на служителя да се запознае с акта срещу подпис (чл. 246, ал. 2 от ППЗМВР). Следователно, за да бъде изпълнена оповестителната функция на връчването, не е необходимо връченият препис да съдържа всички реквизити в оригинал. Ето защо липсата на подпис на издателя върху екземпляра от акта, връчен на адресата, не опорочава волеизявлението на административния орган, което вече е обективирано в съответната форма в екз. 1 от заповедта.

Правилно е преценено, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която са описани, допуснатите от служителя нарушения. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за установено с постъпването на материалите от дисциплинарната производството при административнонаказващия орган или в случая на 23.04.2010 г., когато справката, с резултатите от проверката е представена на директора на ОД на МВР - Хасково. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя (чл. 229, ал. 1 от ЗМВР) и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Ето защо доводът за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила е неоснователен.

В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В конкретния случай е установено, че през периода 05.08.2009 г. - 28.01.2010 г. жалбоподателят, главен инспектор и началник на РУП - Димитровград при ОД на МВР - Хасково, в нарушение на чл. 15, т. 1, 2 и 3 от Инструкция Із-2411/ 27.12.2006 г. за организацията на дейността на полицейските служители от Национална служба „Полиция” по контрола на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, не е възложил писмено на полицейските и младши полицейските инспектори от териториална полиция и на оперативните работници да извършат необходимите проверки по подадени 2 бр. искания в РУП - Димитровград за подновяване на разрешение за носене на бойно оръжие. Това неизпълнение на служебните задължения правилно е квалифицирано като пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” (чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР), в какъвто смисъл е издадената заповед.

Възражението, че нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР не е допуснато е неоснователно. Инструкция Із-2411/ 27.12.2006 г. за организацията на дейността на полицейските служители от Национална служба „Полиция” по контрола на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите регламентира дейността на полицейските служители във връзка с контрола върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (чл. 1 от инструкцията) и е издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 21, т. 11 от ЗМВР (§1 от ЗР на инструкцията). Поради това този акт се включва в категорията подзаконови нормативни актове, чието неизпълнение съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.

Правилно от страна на съдебния състав е преценено, че поведението на служителя не може да се квалифицира като малозначително и допуснатите от Тончев пропуски в служебната дейност следва да бъдат санкционирани. С оглед заеманата от служителя длъжност началник на РУП – Димитровград и свързаните с това задължения за контрол и организация на цялата полицейска дейност на управлението и настъпилите последици (забавяне на произнасянето по направените искания), аргументирано е прието, че допуснатото нарушението на организационните изисквания на дейността по контрола над огнестрелните оръжия и боеприпаси е основание за санкциониране на служителя с предвиденото дисциплинарно наказание.

При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички събрани доказателства.

Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен.

Решението на Административен съд – Хасково е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото заповед за извършване на проверка от 23.03.2010 г., докладна записка от 06.04.2010 г. и становище от 23.03.2010 г. обосновават извода на съдебния състав, че поправката на датата на изготвената след проверката справка, установяваща допуснатото от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, е резултат на техническа грешка. Въз основа на това е направено и заключението, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и при постановяване на оспорения акт не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с данните от справката, представените обяснения и други доказателства закономерно е преценено, че от страна на жалбоподателя е допуснато нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 492 от 23.11.2010 г. по адм. дело № 382/ 2010г. на Административен съд - Хасково. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ А. Р.

М.М.