Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от М. Д. М. против решение №54/16.02.2012 г., постановено по адм. д.853/11г. по описа на Административен съд – В. Т. в частта, с която е изменен и потвърден ревизионен акт (РА) № 151100274/28.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В. Т., потвърден с решение № 383/08.08.2011 г. на директора на Дирекция "О"ЕООД. Административният съд е изложил обосновани изводи, според които не е доказано, че М. Д. М. е получил заем в размер на 9500 лв. от К. М.. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

Касационната инстанция намира, че с оглед съдържанието на атакуваното решение, което е обжалвано и от двете страни във всички негови части, взаимно свързаните доводи в двете касационни жалби за яснота на изложението следва да бъдат разгледани заедно.

Настоящият съдебен състав намира за основателни оплакванията в касационната жалба на М. Д. М. за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доводите на двете страни от решаващият съд. АС-В. Т. не е обсъдил твърденията за допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателства по време на ревизията, а именно: 1. допустимостта за приобщаване на доказателства, събрани при проверка на трето лице, извършена по реда на чл. 110 от ДОПК, а не по реда на чл. 110 от ДОПК и 2. ползване на доказателства, събрани след изтичане на срока за извършване на ревизията. Първоинстанционният съд се е произнесъл само по едно от възраженията на данъчнозадълженото лице, а именно относно допустимостта за използване като доказателства на документи, събрани по време на проверка на лицето, проведена по чл. 110 от ДОПК. По отношение на изложените в съдебното решение съображения за липсата на забрана в ДОПК събраните по време...