Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Л. И. Л., гр. [населено място], подадена чрез адвокат Н. Х. Ш., срещу решение № 2279 от 29.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1364 по описа за 2016 г. на Административен съд – Пловдив, IV състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт №Р16001615004463-091-001/30.12.2015 г., издаден от С. А. Г., началник сектор, възложил ревизията, и С. М. И., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, частично потвърден с решение № 324 от 27.05.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 976, 10 лева и лихви 565, 47 лева, за 2010г. в размер на 930, 79 лева и лихви 444, 23 лева и за 2013г. в размер на 1776 лева и лихви 310, 04 лева, както и задължения за 2013г. за ДОО в размер на 3 063, 75 лева и лихви 566, 56 лева, за ЗО в размер на 1 914, 48 лева и лихви 354, 08 лева и за ДЗОП-УПФ в размер на 1 196, 78 лева и лихви 221, 31 лева. С решението първоинстанционният съд е осъдил Л. И. Л. да заплати на Дирекция ”ОДОП” гр. П. при ЦУ на НАП сумата от 899(осемстотин деветдесет и девет)лева юрисконсулско възнаграждение.

В касационната жалба са направени оплаквания, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения развива в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспорения РА. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. П. оспорва касационната жалба в...