Производство по чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение № 43 / 25.04.2016 г. по адм. дело № 371 / 2015 г. на Административен съд – Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че не е налице в конкретния случай нанесена вреда на бюджета на НЗОК за съответната година.

Ответникът по жалбата – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Сливен, изразява становище за неоснователност на същата и моли да се остави в сила решението на Административен съд - Сливен.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че в хода на съдебната проверка по чл. 168 вр. чл. 146 АПК, при установените по категоричен начин факти, в т. ч. приетата неоспорена съдебно-счетоводна експертиза и анализ на относимата правна уредба – чл. 76а и сл. ЗЗО, НРД МД 2015 г., не са установени отклонения от критериите за валидност и законосъобразност на оспорената писмена покана за възстановяване на суми, както и че не е оборена констатацията за превишаване на определените с протокол за съответното тримесечие, назначени като специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) с бланки на НЗОК медицински дейности, което превишаване на СИМП представлява нарушение на чл. 43, ал. 2 и 3 от индивидуалния договор с НЗОК, поради което се ангажира и отговорност по чл. 45, ал. 1 от същия договор.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е...