Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя Д. М., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] против решение № 309/09.10.2015 г., постановено по адм. д. № 358/2015 г. по описа на Административен съд – Перник. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответната страна – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез юрисконсулт С., в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради и което са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението на АС Перник.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административният съд - Перник е отхвърлил иска на [фирма] против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева. С решение № 519/28.06.2013 г., постановено по НАХД № 155/2013 г. по описа на Районен съд – Перник, е било отменено посоченото наказателно постановление, с което на [фирма] е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5 КТ. Горепосоченото решение на РС Перник е било потвърдено с решение № 258/22.10.2013 г., постановено по КНАХД № 253/2013 г. по описа на Административен съд – Перник. Претендираните имуществени вреди представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателно производство, образувано по жалбата на дружеството срещу наказателно постановление НП № 23-2306254 от 29.11.2012 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ). Посочено е, че в представеното по делото на РС Перник адвокатско пълномощно няма никакви уточнения относно уговорения и съответно заплатен хонорар. Едва при депозиране на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено възнаграждение в размер на 500 лева. Не са представени доказателства за реално заплатена сума, поради което съдът приема, че не е налице реално плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Така постановеното решение е правилно.
Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.
В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, като резултат от отменен незаконосъобразен акт – наказателно постановление НП № 23-2306254 от 29.11.2012 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че касационният жалбоподател не е доказал исковата си претенция. И в двете съдебни производства по оспорването на наказателното постановление [фирма] е било представлявано от адвокат, но нито по НАХД
№ 155/2013 г. по описа на Районен съд – Перник, нито по КНАХД
№ 253/2013 г. по описа на Административен съд – Перник, са приложени доказателства за уговореният размер на възнаграждението и за реалното му заплащане.
По НАХД № 155/2013 г. по описа на Районен съд – Перник е приложено пълномощно за адвокат, написано на обикновен бял лист. Представеният в исковото производство договор за правна защита и съдействие е във вид на копие. Не само, че оригиналът не е представен по делото, за което се отнася пълномощното, но и номерът му е замазан и нечетлив. Към касационната жалба е приложен кредитен превод за заплатен адвокатски хонорар по дог. 0322291, но от представените доказателства не може да се установи, че този номер е идентичен с договора за правна помощ по НАХД № 155/2013 г. по описа на Районен съд – Перник. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за неоснователност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
По изложените съображения решението – предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.
С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.
Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 309/09.10.2015 г., постановено по адм. д. № 358/2015 г. по описа на Административен съд - Перник.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. М., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. (сто лева). Решението е окончателно.