Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на О. П, чрез процесуален представител юрк. Г. С., против решение № 156 от 26.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2300/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, с която е уважено искането на И. П. Т. за присъждане на обезщетение, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди във връзка с направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 3 от 20.03.2015 г.

Със същото е осъдена О. П да заплати на И. П. Т. сумата от 300 лв. ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение, вследствие на отменено по съдебен ред наказателно постановление и сумата от 310 лв. по компенсация, представляваща деловодни разноски по адм. дело № 2300/2015 г. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му като съответно исковата претенция бъде отхвърлена.

Ответната страна – И. П. Т., чрез процесуалния си представител адв. П., в депозиран писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1...