ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132София, 27. февруари 2020 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4218 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 383/07.08.2019 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 602/2019, с което е потвърдено решение № 637/07.05.2019 на Великотърновския районен съд по гр. д. № 235/2019, с което е отхвърлен предявеният иск за признаване незаконността на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Недоволен от решението е касаторът Р. Д. К., представляван от адв. К. Л. от ВТАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и по-специално необходимо ли е от нейното съдържание работникът или служителят да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, така че да може евентуално да организира съдебната си защита, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата „Краси“ ЕООД, представляван от адв. Н. В. от ВТАК, я оспорва, като неоснователна, като счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен...