Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], с адрес за кореспонденция [населено място], [улица], подадена чрез адвокат Р. М. против Решение № 1137/23.02.2017 г., постановено по административно дело № 11547/2016 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002316001863-091-001/30.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден в оспорената част с Решение № 1867/20.10.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С., относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 21 885, 65 лева за данъчни периоди : м. 12.2010 г., м. 02.2011 г., м. 03.2011 г. и м. 11.2011 г.; от м. 08.2013 г. до м. 12.2013 г.; от м. 03.2014 г. до м. 06.2014 г. и м. 12.2014 г.; м. 02.2015 г., ведно с начислените лихви за забава в размер на 6 830, 77 лева.
В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда, възприел нереалност на спорните доставки. Твърди се, че същите са обективирани в редовно издадени фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 ЗДДС, като освен фактурите са представени и документи за извършени плащания на доставчиците. Изложени са доводи за несъобразяване с практиката на Съда на Европейския съюз и по-конкретно с Решение от 21.06.2012 г. по съединени С-80/11 и С-142/11, както и с практиката на Върховния административен съд по сходни казуси. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт.
Касационната жалба се поддържа от законния представител на [фирма] чрез депозирана писмена защита, в която допълнително излага доводи за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване на всички обстоятелства, имащи значение за преценката относно валидността на ревизионния акт и по-конкретно дали е подписан с електронни подписи, положени в съответствие със ЗЕДЕП (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС).
Ответната страна се представлява от юрисконсулт В., която оспорва касационната жалба и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 366 лева за настоящата съдебна инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с приложимия материален закон.
Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Извършвайки преценка за валидността на оспорения пред него ревизионен акт, Административен съд – София град е развил доводи за това, че не се явява нищожен, независимо, че е издаден от лице, което не попада под разпоредбата на чл. 118, ал. ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Този му извод е правилен, като съответен на постановеното с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, с което е решено, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен.
Съдът е имал задължението да извърши цялостна проверка за валидност и законосъобразност на ревизионния акт, а не само да се ограничава с обсъждане на сочените от жалбоподателя възражения. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК проверката за законосъобразност на ревизионния акт от съда включва преценка за компетентност на органа - издател, за спазване на предписаната от закона форма, процесуалния и материалния закон при издаването му. В разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт се издава в писмена форма и следва да съдържа подписи на органите по приходите, които са го издали. Представеното по делото копие от ревизионния акт съдържа отбелязване, според което този документ е издаден чрез ИС „Контрол” като електронен документ, подписан с електронен подпис от М. С. Х. и М. Й. В.. Това отбелязване не е подписано нито със саморъчен, нито с електронен подпис, а представлява неподписано информационно извлечение от ИС „Контрол”, тоест неподписан документ, който няма доказателствена стойност и не удостоверява, че актът е подписан с електронни подписи. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС), не всеки електронен подпис има значението на саморъчен подпис, а само този който е квалифициран. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. По делото не са събрани доказателства за това дали е спазено изискването на чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП в конкретния случай, като същото се отнася и за представените заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад.Обстоятелството, че положеният електронен подпис е квалифициран се установява с удостоверение по чл. 24 от ЗЕДЕП, издадено от доставчик на удостоверителни услуги. В представената по делото административна преписка такова удостоверение липсва, поради което въпросът относно надлежното подписване и издаване на ревизионния акт като електронен документ, е останал неизяснен.
Изложеното по-горе обуславя наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебното решение при неизяснен, но значим за валидността на оспорения акт факт, което налага отмяна на решението и връщане на спора за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере доказателства във връзка с обстоятелството - дали лицата, подписали ЗВР, РД и РА притежават електронни подписи, от какъв вид и с какъв срок. Следва ответникът да бъде задължен да представи самия електронен документ и удостоверения по чл. 24 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП, установяващи притежаването на квалифициран електронен подпис от съответните органи по приходите, към датата на подписването на електронните документи.
С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1137/23.02.2017 г., постановено по административно дело № 11547/2016 г. по описа на Административен съд – София град.
ВРЪЩА делото на Административен съд – София град за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване.