Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „М. Б. дол”ЕАД против Решение №31/07.04.09г. по адм. д. 7098/08г. по описа на Административен съд – София-град, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 990000133/14.04.08г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите ”Големи данъкоплатци и осигурители”, потвърден с Решение № 1561/22.10.08г. на Директор на Дирекция "О”ЕАД излага подробни съображения в подкрепа на искането си. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

О. Д. на Дирекция "О”ЕАД против РА № 990000133/14.04.08г. на ТД на НАП ”Големи данъкоплатци и осигурители”, потвърден с Решение № 1561/22.10.08г. на Д”ОУИ” относно доначислен ДДС за данъчен период 01.06.06г. – 30.06.06г. в размер на 3072518, 34лв. и съответната лихва в размер на 756853, 14лв. Жалбоподателят е осъден да заплати и разноски в размер на 77037лв.

Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително неоспореното заключение на вещото лице Г. А. и е достигнал до правните изводи, че ревизираното дружеството е сключило наемен договор № 1910/09.06.06г. като наемодател с наемател „О”ЕООД като за част в размер на 15000000лв. от дължимия наем не е начислил ДДС към датата на настъпване на данъчното събитие, както и че са предоставени освен описаните в приемо-предавателни протоколи площи, табани, технически съоръжения, инсталации и други дълготрайни материални активи, наемателят е получил и експлоатирал и други ДМА, свързани с тях, за който фактически „М. Б. дол”ЕАД е осъществило безвъзмездна доставка на стоки. Съдът е възприел посочената от данъчните органи пазарна цена на безвъзмездната доставка на ДМА, изчислена като цената на разходите (2862591, 71лв.) за придобиване на тези активи, от което е определен и допълнително дължимия ДДС, който не е начислен от доставчикът „М. Б. дол”ЕАД в данъчния период, когато е настъпило данъчното събитие.

Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно, обосновано и без допуснати процесуални нарушения в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА относно доначислен данък по договор за наем от 09.06.06г., а в останалата част са допуснати процесуални нарушения.

Законосъобразно АССГ е обосновал изводите си относно действителността на обжалвания пред него РА, като е анализирал всички издадени актове за възлагане на данъчна ревизия, респективно продължаване на сроковете за извършване на възложената ревизия. Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 114 от ДОПК като е съобразил Заповед № ЦУ-133/03.12.07г. на изпълнителния директор на НАП. Доводите в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при възлагане и извършване на данъчната ревизия не са съобразени с писмените доказателства по делото и трайната съдебна практика по повод тълкуването на правното значение на процесуалните срокове за приключване на данъчна ревизия и издаване на РА.

Съгласно трайната съдебна практика неспазването на някои от сроковете при издаването на РА не представлява съществено нарушение и не би могло да доведе до нищожност на издадения РА, и тъй като в процедурата по обжалване на РА съдът е съд по същество (чл. 160 ДОПК), то той е длъжен, даже и да отмени незаконосъобразния РА, сам да определи размера на данъчните задължения за проверявания период. От тълкуването на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 3 и чл. 114 от ДОПК следва изводът, че ревизията следва да бъде извършена в определен срок, което предполага, че в този срок следва да бъдат извършени и съответните действия по събиране на доказателства от данъчния орган. Ако срокът за извършване на ревизията е не достатъчен, той може да бъде продължен при определени условия и ред. В конкретния случай няма доказателства срокът за извършване на ревизията да е бил удължен при условията на чл. 114, ал. 4 от ДОПК, но след срока, определен по реда на чл. 114, ал. 2 от ДОПК не са събирани доказателствата, които да не са приети и като писмени доказателства в съдебната фаза на производството, както и не са извършвани процесуални действия, чийто ефект да не следва да бъде зачитан от съда. Дори продължаването на ревизията да е след определения в последната ЗВР срок, това нарушение няма за последица нищожност на ревизионния, което обстоятелство влияе само на действията, извършени след тази дата и тяхната доказателствена стойност.

Данъчната ревизия е извършена от лица, на които е надлежно възложено от компетентен орган, в определените, съобразно закона срокове, като РА е издаден от лице, което определено от компетентен орган за това.

По изложените съображения настоящият състав намира за неоснователни доводите на касатора за недействителност на РА.

Касационният жалбоподател твърди, че АССГ е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда (КТ) като е приел, че наемодателят „М. Б. дол”ЕАД е отдало за ползване заедно с ДМА и работниците си. Видно от съдържанието на атакуваното съдебно решение такива правни мотиви не са изложени от решаващият съд. Административният съд е анализирал всички клаузи на наемния договор от 09.06.06г. и е приел за установено, че част от договорената наемна цена се формира като наемателят поема на задължение на наемателя в размер на 15000000лв. към трети лица (работници и служители). В облигационното, респективно търговското право, не съществува ограничение на свободата на договаряне по отношение начина на определяне и изчисляване на дължимата престация от страна на наемателя, представляваща възнаграждение за предоставеното ползване на определени имоти или вещи. Договореното възнаграждение е възможно да представлява точно парична сума за определен период от време, резултативна величина от определени договорени параметри, но не е невъзможно да бъде постигнато съгласие и възнаграждението да представлява поемане на задължение на наемателя към трети лица т. н. встъпване в дълг. Обстоятелството, че след сключване на договора за наем на практика за бъдещите задължения от същия вид „О”ЕООД ще се явява солидарен съдлъжник с наемателя „М. Б. дол”ЕАД по силата на закона (КТ) не може да бъде тълкувано като ограничение при свободното договаряне на размера на наемната цена като в нея се включва поемането на възникнали задължения за заплащане на дължими от наемодателя за минали периоди задължения към същите лица. (работници и служители). В този смисъл трудовото законодателство не оказва влияние върху търговските взаимоотношения между наемодател и наемател, които представляват и данъчни събития по смисъла на данъчния закон.

По отношение доводите в допълнението към касационната жалба и писмената защита на „М. Б. дол”ЕАД, че не е налице данъчно събитие към 09.06.06г., защото липсва постигнато съгласие между страните по наемния договор по отношение точния размер на наемната цена и относно срока за изпълнение на задължението, от което следвало неизискуемост и липса на безспорност на задължението, касационната инстанция намира, че са неоснователни. Видно от протокол от 01.04.09г. по адм. д. 7098/08г. по описа на АССГ процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че не оспорва размера 15000000лв. на задължението към работниците и служителите към датата на подписване на договора т. е. 09.06.06г., както е посочено в РА. Следователно е налице безспорност на този елемент от наемната цена, а по отношение срока за изпълнение следва да се приеме, че с оглед института на поемане на дълг, вземанията на третите лица към датата на прехвърлянето им са били изискуеми. Изискуемостта следва и от характера на прехвърлените задължения, а именно за заплащане на възнаграждения за минали периоди към работници и служители на „М. Б. дол”ЕАД.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че АССГ не е допуснал процесуални нарушения като не е събрал допълнителни доказателства относно размера на задълженията на „М. Б. дол”ЕАД към работниците и служителите му към 09.06.06г., защото за този факт не е съществувал спор между страните в първоинстанционното производство и не са правени доказателствени искания от тях. В този смисъл и с оглед забраната по чл. 220 от АПК представените допълнително пред настоящата инстанция за първи път писмени доказателства не установяват касационни основания за отмяна, а и не могат да бъдат преценявани за установяване на нови фактически твърдения.

Настоящият съдебен състав намира, че АССГ не е допуснал нарушение и при тълкуване на клаузите от наемния договор и анекса към него. Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите като е анализирал действителната воля на договорящите се страни с оглед на всички клаузи, по които е постигнато съгласие. Изложеното в допълнението към касационната жалба и писмената защита на жалбоподателя граматическо тълкуване на отделни думи и фрази не взема предвид цялостното съдържание на възникналото на 09.06.06г. между „М. Б. дол”ЕАД и „О”ЕООД правоотношение. Съвсем произволно се тълкува членуването на определени прилагателни и съществителни ("договорени те парични суми за количества та

въглища") като единствен компонент при формиране на договорената наемна цена. Абсолютната определеност чрез граматическото членуване с пълен член на един от елементите на цената не придава единственост по отношение на всички други, различни по вид и описание компонента на тази цена, които имат съвсем различна индивидуализация от количествената. От съдържанието на договора и анекса към него не може да бъде направен извод, че наемната цена е производна само на количествата добити въглища и не включва постигнатото съгласие за поемане на съществуващи задължения към работници и служители като част от насрещната престация на „О”ЕООД срещу полученото право на ползване на активи на касатора.

По отношение другият основен спор по делото касационната инстанция намира, че АССГ е допуснал процесуални нарушения при определяне точния обем и стойност на безвъзмездно предоставените от „М. Б. дол”ЕАД на „О”ЕООД активи.

Задълбочено и обосновано съдът е изследвал отношенията между „М. Б. дол”ЕАД и „О”ЕООД, за да достигне до извода, че освен описаните в приемо-предавателни протоколи активи на наемателят е получил и ползвал и други дълготрайни материални активи, пряко свързани с наетите и необходими при нормалната им експлоатация. За ползването на тези ДМА, заплатени от данъчнозадълженото лице не е договорена и не е заплатена цена, поради което следва да се приеме, че е постигнато съгласие за осъществяване на безвъзмездна доставка, която е данъчно събитие с оглед обема на предоставеното за ползване имущество. Правилно и съобразено със събраните по делото доказателства е и определянето на датата на настъпване на данъчното събитие по тази безвъзмездна доставка, но не и нейната данъчна основа.

Съдът е не е съобразил всички констатации, направени в неоспореното от страните по делото заключение на вещото лице Г. А.. По делото е останал неизяснен въпроса каква част от ДМА, разходите за които са описани по сметка 6131 са били налични към 09.06.06г., респективно са получени от „О”ЕООД за ползване. Не е изяснено и каква част от тези активи са изрично описани в приема-предавателните протоколи и за тях е определено заплащане на наемна цена и каква част са получени за ползване като свързани с тях съоръжения и инсталации, но не са описани в приемо-предавателните –протоколи, респективно представляват предмет на извършена безвъзмездна доставка.

По отношение доводите, че вещото лице не следва да изготвя заключение за характера на средствата па сметка 613, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. Задачите на вещото лице са формулирани от жалбоподателя и са относно фактически и счетоводни констатации, поради което неоснователно касаторът за първи път пред настоящата инстанция оспорва принципно компетентността на съдебния експерт за формиране на становище относно поставените въпроси. Следва изрично да бъде посочено, че АССГ не се е позовал еднозначно само на съдебната експертиза при мотивиране на изводите си за размера на пазарната цена на ползването на предоставените безвъзмездно активи, а е съобразил и счетоводните характеристики на отделните видове сметки. Обясненията на вещото лице за взаимовръзката между отделните счетоводни сметки, записванията по тях и начина на пренасяне на суми, не изключва правните познания на решаващия съд по същите въпроси.

В този смисъл записванията по сметка 613 и подсметка 6131 са посочени от вещото лице по стойности и периоди, тяхното прехвърляне по сметките от група 20, съдът само е възприел тези стойности като изходни цифри за изчисляване на данъчната основа по реда на чл. 30, ал. 3, т. 4 от ЗДДС отм. . Но по делото не са събирани и обсъждани отделно доказателства за въвеждането в експлоатация на ДМА, за които е доказано, че са извършени от „М. Б. дол”ЕАД разходи по придобиването им, но при първоинстанционното разглеждане на спора страните не е изяснено кога е било възможно „М. Б. дол”ЕАД да предостави на „О”ЕООД активите, описани като остойностени разходи за придобиването им в счетоводството по сметка 613. От съдържанието на договора за наем може да бъде обоснован извод, че се предоставят всички ДМА, собственост на „М. Б. дол”ЕАД, а описанието на отделните активи като съображения и оборудване е само описателно, поради големия им и разнообразен обем, но очевидно включва всички материални активи, които са взаимосвързани и необходими за нормалната им експлоатация. От констатациите в заключението на вещото лице Г. А. може да бъде изведен и извод, че част от активите на дружеството не са предоставени и не са ползвани от „О”ЕООД към 09.06.06г., а в по-късен момент, като този факт е следвало да бъде доказван като относим към правния спор, включително и с допълнителна задача към съдебния експерт, за да се извърши разграничение и относно остойностените разходи за придобиване на активи, които са предмет на приемо-предавателните протоколи и тези които не са, но са били въведени в експлоатация преди 09.06.06г. Прехвърлянето на записванията от сметка 613 към сметките от група 20 също следва да бъде преценено като дати на извършване, но не представлява единственото доказателство за възможността да бъде ползван определен актив. Необходимо е да бъде установено и каква част от сумите по сметка 613 са използвани за реконструкция на въведени в експлоатация активи, към кой момент и дали са относно активи, предмет на договора за наем или безвъзмездната доставка.

Тези допуснати процесуални нарушения са се отразили върху правилното и законосъобразно определяне на данъчната основа за облагане на извършената на 09.06.06г. безвъзмездна доставка „предоставяне за ползване на материални активи” от „М. Б. дол” ЕАД на „О”ЕООД, за която данъчните органи са приели че е в размер на 2862591, 70лв. и са доначислили ДДС в размер на 572518, 34лв.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при липса на допуснати процесуални нарушение в частта, с която е отхвърлена жалбата на „М. Б. дол”ЕАД против РА относно доначислен ДДС в размер на 2500000лв. със съответните лихви за данъчен период 01.06.06г.-30.06.06г. и постановено при допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА относно доначислен ДДС в размер на 572518, 34лв. и съответните лихви. В неправилната част съдебното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ.

С оглед обстоятелството, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съразмерно с нея следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъдените разноски в размер на 65137лв., а в останалата част направените от страните разноски, както и тези пред касационната инстанция следва да бъдат преценени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения Върховният административен съд, Първо – А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение №31/07.04.09г. по адм. д. 7098/08г. по описа на административен съд – София-град в

ЧАСТТА

, с която е отхвърлена жалбата на „М. Б. дол”ЕАД, Бобов дол, ул. „Г. Д.” против

ЧАСТТА

от Ревизионен акт № 990000133/14.04.08г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите ”Големи данъкоплатци и осигурители”, потвърден с Решение № 1561/22.10.08г. на Директор на Дирекция "О”ЕАД на „О”ЕООД, както и в частта относно присъдените разноски

над

сумата 11900лв.

ВРЪЩА

делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №31/07.04.09г. по адм. д. 7098/08г. по описа на административен съд – София-град в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Д. Ч.

Д.Ч.