7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 967

гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4574 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сартен България“ ООД, представлявано от адв. В. И., срещу въззивно решение № 383/ 21.09.2022 г. по възз. гр. д. № 618/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 390/28.06.2022 г. по гр. д. № 210/2022 г. на Районен съд – Горна Оряховица, са уважени предявените от С. И. Н. против жалбоподателя искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „обслужващ работник производство“ във Фабрика Лясковец – цех „Кутии“ на „Сартен България“ ООД, [населено място]; и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 4 140 лв. за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 23.12.2021 г. – 23.06.2022 г.

Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си страната сочи, че на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) кой е релевантният момент за приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и освобождава ли се работодателят от задълженията си по чл. 333 КТ, когато е отправил искане към...