Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 500953 от 13.02.2023 г. (пощенско клеймо от 10.02.2023 г.) по регистъра на ВКС, подадена от М. А. П. чрез адв. Г. за изменение на постановеното по делото решение № 50006 от 07.02.2023 г. в частта му за разноските. Иска се присъждане на по - нисък размер – до определения в приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатското възнаграждение от 730 лв. с ДДС за всяка съдебна инстанция, при съобразяване с правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Насрещната страна по молбата – „Енерго - П. П“ АД със седалище [населено място] чрез адв. Г. е представило отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. С него се изразява становище за липса на основания за редуциране на сторените от страната разноски за адвокат в съответните инстанции при направените от молителя възражения за прекомерност чрез исканото изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна.

С решение № 50006 от 07.02.2023 г. по настоящото дело касационният съд е отменил въззивното решение № 260343 от 13.08.2020 г. по гр. д. № 1377/2020 г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него решение № 1238 от 09.03.2020 г. по гр. д. № 18967/2019 г. на Районен съд – Варна в уважената част на предявения от М. А. П. против „Енерго - П. П” АД - [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК до размер на сумата 4 990. 05 лв. и е отхвърлил исковата претенция за недължимост на тази сума, съставляваща стойността на част от начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място],[жк], [жилищен адрес] за което е издадена фактура № [ЕГН]/01.11.2019 г. Молителката – ищца е осъдена да заплати на ответното търговско дружество разноски по делото за три съдебни инстанции в размер на 4 758. 44 лв. В тази сума попадат и сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение, което е в константен размер за всяка от трите инстанции – по 1 452 лв. с ДДС.

Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, без да е обвързан от ограничението за трикратния му размер.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на изплатеното в случая адвокатско възнаграждение от ответника е основателно.

С оглед постановения от ВКС резултат по спора е пререшен и въпросът за отговорността за разноските по делото, които са възложени на ищеца, вкл. и за понесения от другата страна разход за адвокатско възнаграждение за защитата й във всяка инстанция. Разноски са присъдени съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Предвид обаче на възражението по чл. 78, ал. 1 ГПК за редуциране на заплатения адвокатски хонорар от насрещната страна (ответника) при определяне на същото следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото, времетраенето на процеса, както и обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на търговското дружество в съответната инстанция. Предметът на спора е претендираната недължимост на исковата сума, заявена с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. В производството пред първостепенния (районен) съд от ответника е депозиран пространен отговор на исковата молба, към него са приложени писмени доказателства и е направено искане за съдебна експертиза. Проведено е едно открито съдебно заседание, в което с участието на процесуалния представител на страната е изразено становище по доклада на съда по чл. 146 ГПК, приети са доказателства и е изслушано вещото лице с поставени към него въпроси. В хода на устните състезания пред първоинстанционния съд нарочни аргументи в подкрепа на тезата на ответника за неоснователност на исковата претенция не са излагани, а е заявено от пълномощника на дружеството, че такива се съдържат в отговора на исковата молба. Въззивното производство се е развило по жалба на ответника, в която не са правени искания за събиране на нови доказателства, а откритото съдебно заседание е било едно, в която представляващият страната адвокат е пледирал за отмяна на първоинстанционното решение по подробно изложени доводи и съображения във въззивната жалба, и е претендирал разноски. Дружеството чрез упълномощен адвокат е подало и касационната жалба, по която е образувано настоящото дело и в която са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение, като е приложил и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. При разглеждане на жалбата по реда на чл. 290 ГПК пълномощникът на касатора е пледирал кратко в съдебно заседание, като е поддържал искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. С оглед на тези данни се налага, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност.

Като съобрази датата на сключване на съответните договори за правна защита и представителство по делото на ответното дружество, относими към приложимата редакция на текстовете от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възмездяване на адвокатската услуга, както и гореизложените обстоятелства от значение при преценката за основателност на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав на ВКС, III г. о. счита, че заплатеното от страната адвокатско възнаграждение следва да се намали до размер на 730 лв. за всяка от трите съдебни инстанции. Това рефлектира върху общия размер на дължимите от другата страна разноски и намалява отговорността й за тях до размер общо на 2 592. 44 лв., вместо присъдените с решението 4 758. 44 лв. В този смисъл следва да се измени и постановеното решение в частта за разноските.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 50006 от 07.02.2023 г. по гр. д. № 3940/2020 г. по описа на ВКС, III г. о. в частта за разноските, както следва:

НАМАЛЯВА присъдените в полза на „Енерго - П. П“ АД разноски по делото, дължими от М. А. П. с ЕГН [ЕГН], от 4 758. 44 (четири хиляди седемстотин петдесет и осем лв. и 44 ст.) лева на 2 592. 44 (две хиляди петстотин деветдесет и два лв. и 44 ст.) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.