Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 866

София, 26.04. 2023 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.04.2023 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4598 /2022 г.

Образувано е по касационна жалба на П. З. П. срещу въззивно решение № 2141 /03.08.2022 г. по в. гр. д. № 11656 /2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20136576 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 38464 /2020 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Банка ДСК“ АД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника по изпълнителен лист от 09.09.2010 г., издаден по гр. д. № 40420 /2010 г. на Софийски районен съд, сумата от 11 877.72 лева – главница и 5 888.85 лева – лихва за периода от 15.05.2008 г. до 11.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2010 г. до изплащане на вземането.

Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ АД и третото лице – помагач „ОТП Факторинг“ ЕАД в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Искът е основан на твърдения, че вземането е погасено по давност поради това, че в период, по-дълг от пет години не са извършвани никакви изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело и че съдебният изпълнител е следвало да прекрати изпълнителното дело на основание чл....