Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. П. докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 11369/2021

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, против решение № 5078 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело № 7773/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което комисията е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД /предишно наименование Енерго-П. М. АД/ сумата от 1356,00 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 462/2015 г. по описа на Районен съд Свищов и сумата от 1356,00 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 10188/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т. във връзка с отмяната на наказателно постановление № НП-459/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 553,81 лева пред АССГ.

К. К. за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че дружеството разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. Касаторът обръща внимание, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди, че не били налице и безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. При условията на евентуалност сочи, че съдът не е отчел установените по делото обстоятелства, налагащи извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платеното адвокатско възнаграждение. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума с ДДС, тъй като за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.

Ответникът Електроразпределение Север АД /предишно наименование Енерго-П. М. АД/, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД /предишно наименование Енерго-П. М. АД/ сумата от 1356,00 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-459/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление пред Районен съд Свищов, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1356,00 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от същото наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалването на решението на районния съд пред Административен съд В. Т. ведно със законната лихва върху главницата. Присъдени са и съдебни разноски.

Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР.

Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с НП, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано административно-наказателно дело по описа на Районен съд Свищов. Представени са пълномощно за процесуално представителство по образувани съдебни производства, и договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. за всяка инстанция. За сумите от адвокатското дружество са издадени два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лева с ДДС, всяка от тях, са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване на съответното дело. Не е спорно, че се решенията на Районен съд Свищов и Административен съд В. Т. НП е отменено.

Съдът е изложил подробни съображения, че така предявената искова претенция е основателна, заедно с включения в нея ДДС, като също така не е погасена по давност, поради и което претенцията била напълно уважена. Касационната жалба е частично основателна.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията пряка и непосредствена последица са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование - юрисконсулти.

Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ.

Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Правилно съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд и пред административния съд, договорите за правна защита и съдействие касаят именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договорите, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление.

Настоящият състав обаче счита за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено.

В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - справедлив и обоснован.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив, т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията му към момента на съставяне на договора, а и в настоящата редакция, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция. По този начин, Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не спрямо вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги.

Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗЗД, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. Противоречието на подзаконов нормативен акт със закона води до приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА и определяне на дължимите възнаграждения по справедливост.

Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и целта на настоящото решение в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Това положение и свободната воля на страните обаче не може да се противопоставят на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски. Отговорността на държавата за вреди не може да бъде основание за злоупотреба с право. При реализиране на тази отговорност, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Тези критерии трябва да залегнат по подходящ и обоснован начин в съответна наредба на Висшия адвокатски съвет, както посочват и Върховния административен съд, и Съдът на Европейския съюз в цитираните по-горе решения. Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост.

Впрочем, практиката на настоящия състав в този смисъл / решение № 2800 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2018 г., решение № 2804 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3781/2018 г., решение № 4408 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7914/2019 г., решение № 5728 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 789/2018 г., решение № 3513 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2019 г.; решение № 5263 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №15010/2018 г., всички във връзка с решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. / е посочена и в решението на Европейския съд по правата на човека от 15.12.2020 г. по делото Национално движение Екогласност срещу България, жалба № 31678/17г. - § 54 вр. § 53. Именно на базата на тази практика, в §.83 вр. § 78 и 79 ЕСПЧ посочва, че в България има механизъм за оценка на пропорционалността на присъжданите разноски за адвокатско възнаграждение, почиващ както на имуществения интерес по делото, така и на действителната му фактическа и правна сложност.

Изводите на съда, че обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС са правилни. Доводите на касатора КЕВР, че за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит, първо, не са подкрепени с доказателства и второ, са неотносими, тъй като при формиране размера на обезщетението за имуществени загуби съдът преценява реално настъпилата имуществена липса в патримониума на увредения. Настъпили след осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ обстоятелства не са от естество да прекъснат вече развилата се причинно-следствена верига.

Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД /предишно наименование Енерго-П. М. АД/ за всяка инстанция сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС.

С обжалваното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД /предишно наименование Енерго-П. М. АД/ съдебни разноски в размер на 553,81 лева.

С оглед изхода от настоящия спор, съдебното решение, в частта му, с която в полза на Електроразпределение Север АД /предишно наименование Енерго-П. М. АД/ са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АССГ в размер на 553,81 лв. следва да се отмени за разликата над 185,77 лв., включително ДДС, до пълния присъден размер. В частта за присъдената държавна такса от 50 лв. решението е правилно или общият размер на дължимите разноски за първата инстанция е 235, 77 лв. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с приложимата редакция на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ в редакцията им към завеждане на исковата молба. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес, при направено възражение за прекомерност, в размер на 216,74 лв. с включен ДДС.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5078 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело № 7773/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта му, с която Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сума за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 462/2015 г. по описа на Районен съд Свищов, както и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 10188/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т. като в посочената сума се включва и ДДС, както и в частта за разноските за сумата над 235,77 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Електроразпределение Север АД искове против Комисия за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие отменено наказателно постановление за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 462/2015 г. по описа на Районен съд Свищов и за разликата над 500 лв. до 1356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 10188/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Север АД съдебни разноски в размер на 216,74 лв. за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдията Жанета Петрова

Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се оставя в сила съдебното решение за уважаване на предявените от Електроразпределение Север АД против Комисията за енергийно и водно регулиране искове, общо за сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, причинена вследствие на издаденото от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наказателно постановление.

Намирам за основателно възражението на КЕВР, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление. По делото са представени доказателства, че ищецът е разполагал с юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това, административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателното постановление на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел Е. П. М. АД да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от Електроразпределение Север АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт.

По делата се съдържа общо пълномощно на Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори, с адрес на кантората в град София. Приложено е и пълномощно, с което Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори преупълномощава адвокати да представляват Е. П. М. АД по административнонаказателното дело.

Договор за правна защита и съдействие, сключен между Е. П. М. АД и Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори е представен едва пред АССГ. Според условията на договора Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори следва да осъществи правна защита и процесуално представителство пред съответния районен съд във връзка с обжалването на наказателно постановление на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу възнаграждение от 1356 лева до приключването на делото пред първа инстанции. В договора не е предвидено право на преупълномощаване на други адвокати. Възнаграждението е платено на Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори, макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на Е. П. М. АД по административнонаказателното дело. С договор, представен за първи път в исковото производство, същите страни са договорили сумата 1396 лева за защита пред касационната инстанция. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че и двата договора нямат достоверна дата.

След като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на Е. П. М. АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство, не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за търсене на имуществена отговорност от държавата. Постановеното в обратния смисъл решение е неправилно и подлежи на отмяна в съответната част.

Съдия: Жанета Петрова

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова