О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4203

гр.София, 25.09.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВАЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 3170/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. П. О’ С., чрез адв. Н. Г., срещу определение № 185/10.05.2024г. по в. гр. д.№ 331/23г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено постановеното по делото протоколно определение от 24.11.2023г. за прекратяване на производството поради отказ от иска, като са присъдени на ответницата Д. С. разноските за въззивното производство в размер на 5000 лева за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди да е неправилно прието, че възражението му по чл. 78, ал.5 ГПК не било своевременно. Сочи, че е направил такова на 30.11.2023г., преди съдът да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК с атакуваното определение. Иска отмяна на последното и намаляване на присъдените разноски до законовия минимум от 2153 лева.

Насрещната страна – ответницата Д. С., оспорва жалбата. Твърди, че ищецът е следвало да възрази по реда на чл. 78, ал.5 ГПК в съдебното заседание, в което делото е прекратено, което не е сторил. Излага доводи в подкрепа на становището си, че заплатеното от нея адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а по основателността й, съобрази следното:

Въззивното производство по гр. д.№ 331/23г. по описа на Апелативен съд Пловдив е образувано по жалба на ищеца. С отговора на въззивната жалба ответницата е поискала присъждане на разноски, но не е представила доказателства за извършване на такива. Проведени са били две открити заседания, в които въззивникът не се е явил и не е бил представляван. Във второто...