Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково против решение № 970 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1238/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, потвърждаване на решение № 1012-26-548-1 от 15.10.2019 г. и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Р.А от [населено място], чрез адвокат В.Ч, в отговор от 23.12.2019 г. и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.

С решение № 970 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1238/2019 г., съставът на Административен съд – Хасково е отменил решение № 1012-26-548-1 от 15.10.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –Хасково и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2140-26-699 от 4.09.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ – Хасково. Върнал е преписката на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ – Хасково за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното:

Предметът на спора пред първоинстанционния съд се е свеждал до това следва ли да се признае периодът от 15.01.1973 г. до 15.01.1975 г., в който Р.А от [населено място] е отбивал редовна военна служба, за действителен осигурителен стаж и от там към 5.08.2019 г. възникнало ли е за него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО. На този въпрос правилно и след анализ на действащата нормативна уредба, съдът е отговорил положително.

Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните и Заключителни разпоредби на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

За процесния период - 15.01.1973 г. до 15.01.1975 г., е приложим текста на чл. 81 от Правилник за прилагане на Закон за пенсиите, който правилник отменен с § 1, т. 1 от Заключителните разпоредби на Постановление № 30 на Министерския съвет от 10 март 2000 г. за приемане на Наредба за пенсиите и Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина - ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г. Съгласно чл. 81 ППЗП отм. , зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.

Статусът на Ангелов по време на наборната военна служба се е уреждал с текста на чл. 9 от Закон за всеобщата военна служба в Народна република България. Съгласно цитираната законова норма, военната служба във Въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Следователно срочно служещите от войнишкия състав са на действителна военна служба, което означава действителен осигурителен стаж.

По силата на чл. 3 от Закон за всеобщата военна служба в Народна република Б. А е бил задължен да изпълнява наборна военна служба, а това е трудова дейност, свързана с отбраната на страната, чието зачитане за осигурителен стаж от трета категория е изрично регламентирано. Става дума за време, през което лицето е работило по друго правоотношение по смисъла на § 1, т. 12 Допълнителни разпоредби на КСО.

Действащата към момента на подаване на заявлението за пенсия разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изрично предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.

При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за непризнаване на периода на наборна военна служба за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, както неправилно е приел административният орган.

По казуса е формирана константна практика на Върховния административен съд – така напр. решение № 6234 от 24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г.; решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018 г.; решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. 11816/2012 г.; решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012 г., всички на ВАС, VІ отделение.

Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон.

Не се установява соченото от касатора основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода по спора и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 500 лв. разноски, представляващи адвокатски хонорар за касационна инстанция.

Разноски в полза на касатора не са дължими, тъй като оспореният административен акт е отменен.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 970 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 1238/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Хасково с адрес в гр. Х., ул. „Г.К” № 30 да заплати на Р.А от [населено място], [адрес] сумата 500 лв. разноски, представляващи адвокатски хонорар за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.