Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.
Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуален представител – старши юрисконсулт Г.С, против Решение № 7298/26.11.2019 г., постановено по административно дело № 7128/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен негов отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № САГ17-УТ00-385-/2/ от 28.12.2017 г. за строеж „Постройка с идентификатор 68134.607.1135.4, ЗП 25 кв. м.“, находящ се в УПИ VII – за озеленяване, кв. 322, м. „К. Бо шосе“, район „Подуяне“, Столична община, и преписката е върната за ново произнасяне.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като строежът е недопустим с оглед предвижданията на действащия Подробен устройствен план. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост.
Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Стойков, който моли да бъде уважена, както и претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – Т.К, се представлява от адвокат Чакова, която оспорва касационната жалба по съображения, развити писмено. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски съгласно представен списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Съдът е отменил оспореният пред него отказ за издаване на удостоверение за търпимост на процесната постройка, находяща се в УПИ VII – за озеленяване, кв. 322, м. „К. Бо шосе“, район „Подуяне“, Столична община, и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, развивайки съображения за търпимост на строежа при условията на § 127, ал. 1 П. З. З..
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на първостепенния съд, тъй като са възприети при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Установено по делото е обстоятелството, че процесният строеж е незаконно изграден през 1999 г., който факт е от съществено значение при преценката относно приложимата разпоредба за изследване на неговата търпимост. С оглед на посочения период, е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ, съгласно която незаконни строежи започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародване на този закон, тоест до 2 януари 2001 г., не се премахват ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на закона. Неправилни са съжденията на съда, за приложимост на нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ в конкретния случай, тъй като същата разширявала времевия обхват на извършване на строежа. Тази норма не дерогира и не отменя предходната уредба относно търпимостта на незаконите строежи, съдържаща с в § 16 ПЗР ЗУТ. До влизане в сила на ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), режимът на търпимост се урежда в §16 ПЗР ЗУТ, който визира три самостоятелни хипотези по ал. 1, ал. 2 и ал. 3, според времевия период на изграждане на незаконния строеж. Със ЗИДЗУТ (обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г.), посредством нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ се въвежда нов четвърти период, който времево следва периодът, визиран в § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ. Липсва изрична отмяна на § 16 ПЗР ЗУТ, както и преходна разпоредба, която да придава обратно действие на новата разпоредба по смисъла на чл. 14 ЗНА, поради което разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗУТ продължават да действат.
По делото е установено, че строежът не е допустим по действащия Подробен устройствен план, одобрен през 1983 г., съгласно който урегулираният поземлен имот, в който се намира същия е отреден за озеленяване и в него е предвидено да се изгради единствено трафопост. Освен това е установено, че постройката не е била декларирана като незаконно изградена пред одобряващите органи в шестмесечен срок от обнародване на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА). При отсъствие на две от предпоставките, разписани в приложимата разпоредба на § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ, се налага изводът, че отказът за издаване на удостоверение за търпимост се явява законосъобразен.
С оглед изложените мотиви, съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени, и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Т.К против Отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № САГ17-УТ00-385-/2/ от 28.12.2017 г. на Главния архитект на Столична община.
При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да се присъди в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7298/26.11.2019 г., постановено по административно дело № 7128/2019 г. по описа на Административен съд – София град, вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К срещу Отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № САГ17-УТ00-385-/2/ от 28.12.2017 г. на Главния архитект на Столична община, за строеж „Постройка с идентификатор 68134.607.1135.4, ЗП 25 кв. м.“, находящ се в УПИ VII – за озеленяване, кв. 322, м. „К. Бо шосе“, район „Подуяне“, Столична община.
ОСЪЖДА Т.К, ЕГН : [ЕГН], да заплати в полза на Столична община, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.