Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Ми Ге Ни Груп“ ЕООД - гр. С., ЕИК: 203023344, представлявано от управителя М.Г, срещу Решение № 8238/19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 10290/2018 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221517005267-091-001/09.05.2018 г., издаден от органи по приходите на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 1155/06.08.2018 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика („ОДОП“) – гр. С. при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който за данъчен период м. 06.2017 г. е начислен данък върху добавена стойност (ДДС) в общ размер на 34 945, 49 лева, от които главница в размер на 28 704, 48 лева и лихва в размер на 6 241, 01 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение. На първо място, касаторът счита за доказан факта на приемането на стоката от получателя на доставката на територията на Унгария, тъй като непосочването от страна на последния на имена и точен адрес в ЧМР са обстоятелства, независещи от ревизираното дружество. Касаторът счита, че от съществено значение е единствено, че стоката е приета в Унгария, от което следвало, че била налице доставка извън територията на страната на територията на друга страна - членка. На второ място, касаторът сочи, че доколкото описаните във фактура № 601141/25.08.2015 г. родово определени вещи не са били индивидуализирани, то данъчният период и датата на настъпване на данъчното събитие следвало да бъде определена въз основа на данните, сочещи датите на извършваните плащания за съответната стока и по съответната фактура. В тази връзка и в зависимост...