Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването (МЗ) срещу Решение № 2487 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 370/ 2017 г. от Административен съд София град (АССГ) в частта, с която искът на В.Б, поддържан от неговите наследници Д.Б, К.Б и С.Б е признат за частично основателен и МЗ e осъдено да заплати на същите обезщетение в размер на 14 688. 37 лева за претърпени имуществени вреди и обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди, и двете суми заедно с лихва за забава, считано от момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт, от който се претендират вредите (05.06.2014 г.), до окончателното им изплащане, както и разноските на ищеца за съответната инстанция в размер на 1 978. 40 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания акт - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, изр. 1 и 3 АПК. Касаторът счита, че претендираните имуществени вреди, изразяващи се в:

1. Разходи за транспорт от София до Монпелие, Франция и обратно не са свързани с назначеното на ищеца лечение, поради което не следва да бъдат обезщетени;

2. Разходите за проведеното по лична инициатива на болния лечение в МЦ „Интегративна медицина“ – София, разходите за лабораторни и др. изследвания, които не са във връзка с отказаната от Бенчев терапия не подлежат на обезщетяване;

3. Медицинските дейности профилактика, диагностика, лечение, лабораторни, образни изследвания и др., вкл. и палиативната помощ, осигурявани на пациенти с диагнозата на ищеца, с непрекъснати здравноосигурителни права, са включени в пакета на задължителното здравно осигуряване в исковия период, в т. ч. и брахитерапия.

4. Същите съображения се излагат и във връзка с разходите за гориво по маршрута...