Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „Бономо” ЕООД, ЕИК 201901052, с адрес на управление: гр. П., бул. “Руски“ № 5, ет. 1, ап. 4, подадена чрез пълномощника адвокат Ников, против решение № 1796 от 1.10.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 556 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16001618002541-091-001/09.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 45/28.01.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 16 941 лв. с прилежащи лихви в размер на 443, 45 лв., както и определените лихви в размер на 359, 35 лв. за деклариран и невнесен ДДС.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнение към жалбата и в дадения ход по същество процесуалният представител на „Бономо” ЕООД релевира доводи за нищожност на ревизионния акт. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив, чрез юрк.. Б, в постъпили по делото писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е ревизионен акт № Р-16001618002541-091-001/09.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 45/28.01.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която на „Бономо” ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 16 941 лв. с прилежащи лихви в размер на 443, 45 лв. и относно определените лихви в размер на 359, 35 лв. за деклариран и невнесен ДДС. В хода на ревизионното производство с мотиви за липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, в размер на 13 600 лв. по фактура № 1700000200/29.11.2017 г. с предмет на доставка „по опис“, издадена от „Цара“ ЕООД, и в общ размер на 3 341 лв. по фактури № 195/31.08.2017 г., № 196/31.08.2017 г. и № 197/31.08.2017 г. с предмет на доставка „СМР“, издадени от „Р. К“ ЕООД.
За да постанови първоинстанционното решение, с което е отхвърлил жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. След подробно обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства съдът точно е установил фактите, анализирал ги е и е обосновал своите правни изводи. По отношение на доставката от „Цара“ ЕООД на полиран гранит и машина за водно рязане, съдът е обсъдил клаузите от сключения от страните договор от 24.11.2017 г., анекс от 25.11.2017 г., приемо-предавателни протоколи, в т. ч. налични ли са били такива към посочената в тях дата, и споразумителен протокол от 10.11.2018 г. Съдът е съобразил частноправния им характер с фактическите установявания на вещото лице по изготвената експертиза на място в склада на „Бономо“ ЕООД и е приел, че не се доказва реално предаване на стоката, предмет на доставките. Посочил е, че липсата на съпътстващи документи, рефлектират на възможността за индивидуализиране на стоката и обосноваване на извода за реално осъществени доставки. За доставките на СМР услуги от „Р. К“ ЕООД съдът отново е обсъдил липсата на документи, които да индивидуализират техническите параметри на доставките, разходно-оправдателни документи и персонал при изпълнителя. Изложил е мотиви, че не е доказано изпълнението на СМР да е станало с материали и трудови ресурси на доставчика. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност.
Неоснователни са доводите на касатора, изложени за първи път пред настоящата инстанция за това, че е налице нарушение на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация, като съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Именно чрез представените по делото удостоверения за извършено връчване по електронен път от ИС "Контрол" се удостоверява редовното връчване както на заповедите на възлагане и изменение на ревизията, така и на съставения ревизионен доклад и издадения ревизионен акт чрез активиране на електронната препратка и изтегляне на посочените документи от декларирания от жалбоподателя електронен адрес. П.а е и разпечатка на записа от информационната система, заверена от органите по приходи. Настоящият състав не констатира допуснати нарушения в хода на ревизията, относно връчване на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА.Нтелни са и допълнителните възражения на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в подкрепа на тезата му за нищожност на ревизионния акт, тъй като удължаването на срока на ревизията е довело до приключване на производството извън законоустановения срок. Досежно сроковете по чл. 114 от ДОПК, в свои решения № 4899/14.04.2010 г. по адм. д. № 15120/2009 г., № 12284/16.10.2014 г. по адм. д. № 283/2014 г., № 8802/25.06.2014 г. по адм. д. № 918/2014 г., № 13763/09.11.2018 г. по адм. д. № 3139/2018 г. и № 5017/04.04.2019 г. по адм. д. № 13646/2018 г. ВАС е мотивирал извод, че липсата на извършено удължаване на срока на ревизията съобразно нормата на чл. 114, ал. 4 от ДОПК не опорочава крайния акт. В случая не е нарушено правото на защита на ревизирания субект, комуто са връчени всички актове по време на административното производство и му е осигурено правото на защита срещу всяко процесуално действие на административния орган. Процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана. От доказателствата по делото е видно, че същият е упражнил в срок правото си на жалба, както пред директора на Д "ОДОП" - Пловдив, така и пред съда. По приложението на материалния закон:
Осъществяването на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка за възникване право на данъчен кредит.
Правилно решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е успял да обори констатацията в ревизионния акт за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит съобразно разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
По отношение фактурата, издадена от „Цара“ ЕООД, следва да се има предвид, че за да се упражни правото на данъчен кредит не е достатъчно притежаването на фактура. Нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регламентира, че лицето има право да приспадне данъчен кредит само за получена от него стока или услуга по облагаема доставка. Що се касае до прехвърляне на собствеността върху родово-определените стоки съгласно чл. 24 от ЗЗД, това става в момента, в който страните не само са се споразумели за количеството и стойността на сделката, но и са определили конкретната стока, предмет на сделката, а при липса на такова определяне - в момента на фактическото ѝ предаване. Тъй като приемо-предавателният протокол от 19.12.2017 г. е анулиран и е издаден нов от дата 12.11.2018 г. (една година след издаване на фактурата), то процесната фактура от 29.11.2017 г. е издадена без основание, още повече, че предметът на доставка е „по опис“. Следва да се отбележи, че нито се твърди от ревизираното лице, нито се представят доказателства, че процесната фактура е анулирана и е издадена нова фактура, съобразно новата дата на приемо-предаване на стоките от 12.11.2018 г. В случая, такава нова фактура не може да бъде издадена предвид дерегистрацията на доставчика, но това е допълнителен аргумент и не променя изводите, до които достига съда. Правилно административният съд е приел, че към датата на издаване на процесната фактура - 29.11.2017 г., няма настъпило данъчно събитие, поради което законосъобразно е отказан данъчен кредит на „Бономо“ ЕООД за данъчния период м. 11.2017 г. в размер на 13 600 лв. Обосновано е приел, че фактурата е издадена без основание, тъй като не е налице предаване на стока, не е налице и авансово плащане към датата на издаване на същата. Извършените частични плащания по фактурата са общо в размер на 36 000 лв., съответно на 1.12.2017 г. - 16 600 лв. и на 4.12.2017 г. - 20 000 лв. При тези мотиви неотносими към процесния спор се явяват изслушаната съдебно-техническата експертиза и доказателствата за транспорт на стоките полиран гранит и машина за водно рязане от Румъния към Р. Б.
По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от „Р. К“ ЕООД с предмет на доставки СМР, настоящият състав счита, че данните по делото сочат за липса на доказателства за реалното осъществяване на доставките. Фактурираните дейности са за изкоп на канал и полагане на кабели. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, точно транспониращ чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112, количеството и естеството на доставените стоки или степента и естеството на предоставените услуги трябва за целите на ДДС задължително да са посочени във фактурата. Наличието на издадени фактури не водят до извод за реално извършена услуга. Същите отразяват стопанска операция, но за целите на данъчното облагане по ЗДДС следва да са налице конкретни доказателства, че процесните доставки на услуги са реално извършени. Както доставчикът „Р. К“ ЕООД, така и получателят „Бономо“ ЕООД трябва да притежават достатъчно убедителни доказателства за това изпълнение. Събраните документи в хода на ревизията и в съдебното производство не доказват това. Видно от представения констативен протокол за извършена и приета работа, същият е без дата, поради което не може да установи категорично дали плащането на отработен човекоден е извършено през 2017 г. О. Аивен съд - Пловдив е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт доколкото ангажираните писмени доказателства не съдържат необходимата пълна и изчерпателна информация за вида на извършените услуги, за да бъдат обвързани с конкретните фактури. Без значение за преценка на правото на приспадане на данъчен кредит в случая остава въпросът за кадровата и материална обезпеченост на доставчика, след като във фактурите и придружаващите ги писмени документи липсва индивидуализация на престацията. Правилно съдът е посочил, че спецификата на процесните СМР действително не позволява при оглед да бъдат установени изкопи, кабели и заравяне на изкоп, съответно направен категоричен извод относно извършени СМР именно от сочения за доставчик „Р. К“ ЕООД.Содното отразяване на фактурите от ревизираното лице, при липса на данни за отразяването им в счетоводните регистри на доставчика, и извършеното плащане по тях не влече след себе си автоматичният извод за наличието на облагаема доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.Оната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон, което в случая не е безспорно доказано. Като е достигнал до извод за недоказаност на реалността на доставките по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, като материалноправна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съдът е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона.
Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, включително и относимата практика на ВАС и СЕС и е извел обоснованият извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с ревизионния акт в оспорената част.
В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания по отношение на определените лихви в размер на 359, 35 лв. за невнесен в срок ДДС. Видно от ревизионния акт, за данъчните периоди м. 08.2017 г. и м. 11.2017 г. е деклариран като резултат ДДС за внасяне, който не е внесен в срок. При тези фактически установявания, неоспорени от дружеството в процеса, законосъобразно приходите органи са установили допълнителни задължения за лихви за невнесения в срок ДДС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 062, 31 лв., изчислени съобразно чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1796 от 1.10.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 556 по описа за 2019 г. на съда.
ОСЪЖДА „Бономо” ЕООД, ЕИК 201901052, да заплати на Национална агенция по приходите съдебни разноски за касационното производство в размер на 1 062, 31 лв. (хиляда шестдесет и два лева и 31 ст.). Решението е окончателно.