Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби – на „Ш. К“ ООД с управител М.В, чрез адвокат К.Г и на Н.К – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София против решение № 252/13.01.2020 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 11908/2018 г.

„Ш. К“ ООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-22221717005199-091-001/05.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София за установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 09.2014 г. – м. 11.2016 г. в общ размер на 43 499.17 лева и лихви в размер на 11 935.15 лева, както и за установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. в размер на 6 222.06. лева и лихви в размер на 1498.56 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Този касационен жалбоподател твърди, че съдът незаконосъобразно е приел като основно доказателство по делото справката представена от „Е. Е“ ООД, тъй като тази справка е изготвена въз основа на снимкови материали, направени от служители на куриера, в които товарителниците са нечетливи, повтарящи се и от тях не може да се разбере кой се е подписал. Другото оплакване е, че в приходите на дружеството неправилно са включени наложени платежи, получени от лицата Л.Ц и П.Г.К твърди, че тези лица през 2015 г. са присвоили около 300 чифта обувки и са изпращали стока и са получавали наложени платежи от името на дружеството без надлежно упълномощаване. Сочи като нарушение на съдопроизводствените правила кредитирането на писмените обяснения на посочените лица, тъй като те не се подкрепят от конкретно доказателство. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част....