Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Инженерконсулт“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК 121325959, чрез адв. Б.П, срещу решение № 5289 от 05.08.2019 г. постановено по адм. дело № 10494 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № СФР18-РД77-7/12.01.2018 г., издаден от органи по приходите при Столична община, потвърден с Решение № СОА18-РД28-25/17.07.2018 г. на кмета на Столична община, в частта на установените задължения за ДНИ и ТБО в общ размер на 46 010, 08 лв.
Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора за имотите, представляващи земя не се дължат ТБО и ДНИ, тъй като след застрояването им същите били без реална пазарна стойност и не генерирали отпадъци, различни от генерираните от собствениците на построените обекти и за земята, върху която са построени. Иска се отмяна на решението и отмяна на процесния РА в обжалваната част, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Касаторът излага идентични доводи с тези, поддържани в рамките на първоинстанционното производство.
С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на „Инженерконсулт“ ООД против Ревизионен акт № СФР18-РД77-7/12.01.2018 г., издаден от органи по приходите при Столична община, потвърден с Решение № СОА18-РД28-25/17.07.2018г. на кмета на Столична община, в частта на установени задължения за довнасяне в общ размер на 46 010, 08 лв., в т. ч. за ДНИ 5 940, 82 лв., за лихви ДНИ – 3 957, 73 лв., за ТБО – 21 613, 85 лв. и за лихви ТБО в размер на 14 497, 68 лв., за ревизираните данъчни периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г.
Задълженията са установени за недвижими имоти на дружеството - земи, находящи се в гр. С., район „Триадица“, местност „Жилищна група Южен парк“, кв. 9, представляващи УПИ IV-112 и УПИ V-125, съобразно декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 0109-1050/26.11.2008 г. и вх. № 0109-1049/26.11.2008 г. с декларирани отчетни стойности по историческа цена на придобиване за УПИ IV-112 – 1 671 570 лв. и за УПИ V-125 – 543 981 лв.; декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0127/3719/29.06.2010 г. и с вх. № 0127/3721/29.06.2010 г. с приложена счетоводна справка към 30.06.2010 г. за аналитични сметки за УПИ IV-112 – 1 110 994, 13 лв. и за УПИ V-125 – 473 228, 17 лв.; и коригиращи декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 614/07.08.2012 г. и вх. № 615/07.08.2012 г., с отчетни стойности за УПИ IV-112 – 172 113 лв. и за УПИ V-125 – 90 414 лв.
За да установят задълженията, органите по приходите са взели предвид отчетната стойност на имотите, като извършената обезценка на тези активи през 2012 г. е взета предвид при облагането за следващата календарна година – 2013 г., но не и за предходните два данъчни периода – 2010 г. и 2011 г.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, няма основание за преизчисляване на задълженията за 2010 г. и 2011 г., тъй като отчетната стойност на придобитите с НА № 016/21.12.2007 г. имоти, съобразена в оспорения РА – 1 584 321, 23 лв., съответства на отчетната стойност, отразена в оборотната ведомост за 2010 г. на дружеството. От данните, публикувани в баланса към 31.12.2010 г., отразени и в Търговския регистър е видно, че в раздел „Нетекущи активи“ не е отразена стойност по статия „земи“, т. е. тя е нула, но това не се дължи на обстоятелството, че стойността на земите, след застрояването им е станала нула, а тъй като те са били заведени в раздел „Текущи активи“, статия „Продукция и стоки“, в която са посочени активи в общ размер на 5 847 000 лв., в това число отчетната стойност на земята – 1 584 321, 23 лв. и отчетната стойност на правото на строеж в размер на 4 263 000 лв.
Следователно не е налице реално намаляване на стойността на имотите, което да е отразено в счетоводството на дружеството, и няма как такова намаляване или обезценка до нула лева, в какъвто смисъл са изложените и в настоящата жалба аргументи, да бъде извършено служебно от общинската администрация при определяне на задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за 2010 г. и 2011 г. Поддържаната от касатора теза няма опора в законодателството. Тя противоречи и на предприетите от дружеството действия по подаване на коригираща декларация за отчетната стойност на земите, в която тази стойност не е нула лева.
Касаторът поддържа довод, както по време на административното производство така и в съдебното производство, че са нарушени основни принципи на ДОПК, които не се споделят от настоящия касационен състав. Данъкът за недвижимия имот, както и таксата за битови отпадъци са определени правилно, което се установява от доказателствата по делото. Процесните имоти – земя се намират в урбанизирана територия, като УПИ са с начин на трайно ползване за жилищно застрояване и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се облагат с данък недвижими имоти. За недвижимите имоти касаторът дължи и ТБО по чл. 62 и чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, тъй като в хода на проведения съдебен контрол е доказано, че за тези услуги общинският съвет е определил размера на таксата, имотите попадат в района на предоставянето им и услугите фактически са предоставени от общината през 2010 г. и 2011 г.
В случая правилно и обосновано е преценено от съда, че размерът на ДНИ и ТБО е определен законосъобразно от административния орган въз основа на „Отчетна стойност“, съгласно § 1, т. 17 ДР на ЗМДТ, която е стойността при счетоводното завеждане на актива и която стойност не е променена през ревизираните периоди. За процесните периоди не е налице намаляване на отчетната стойност на имотите и такова намаляване не е отразено в счетоводните регистри на дружеството, поради което законосъобразно дължимите ДНИ и ТБО са изчислени въз основа на отчетната стойност на имотите. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ - в приложимата редакция за 2010 г., данъчната оценка на недвижимите нежилищни имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за 2011 г. – данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. В §1, т. 17 от ДР на ЗМДТ е предвидено, че отчетна стойност е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието и именно тази стойност е взета предвид от общинските органи по приходите.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че липсват касационни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство, но предвид липсата на искане за присъждането им такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5289 от 05.08.2019 г. постановено по адм. дело № 10494 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.