Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, представляван от процесуален представител юрисконсулт Ламбев срещу решение №143 от 14.09.2019г., постановено по адм. дело №311 по описа за 2019г. на Административен съд Ловеч, с което е прогласена нищожност на решение на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция на В.И № 11/121/06938/3/01/04/01 от 15.12.2017г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяна на постановения съдебен акт и да се постанови решение по същество като се отхвърли жалбата, подадена от В.И срещу решението за финансова корекция. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът В.И, чрез процесуален представител адвокат Гецов в писмен отговор от 22.10.2019г. обстоятелствено релевира доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Претендират се разноски по представен по делото списък.
Върховна административна прокуратура, чрез участващия в производството пред ВАС прокурор, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по см. на чл. 210, ал. 1 АПК и в законоустановения в 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд с довод за нищожност е било решение за налагане на финансова корекция на В.И № 11/121/06938/3/01/04/01 от 15.12.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е приел, че това решение е нищожно. Основанията му за това са били свързани с прогласяването на нищожност на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ /Методиката/ с решение №15652 от 14.12.2018г. по адм. дело №11440 от 2017г. на тричленен състав на Върховен административен съд /ВАС и потвърдено от петчленен състав на същия съд с решение №8020 от 29.05.2019г. по адм. д. №1757 по описа за 2019г. Съдът е посочил, че финансовата корекция била определена въз основа на тази Методика, която като нищожна не е била породила никакви последици, поради което и издадения административен акт – решение за определяне на финансова корекция, също било нищожно. Решението е неправилно.
Видно от данните по делото е, че на 19.10.2015 г. е сключен Договор № 11/121/06938 между Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ и В.И, по силата на който ДФЗ предоставя на същия безвъзмездна финансова помощ, представляваща 60% от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, свързани с осъществяване на проект № 11/121/06938 от 07.09.2015г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). В Договора е отразено, че фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестиция по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Посочено е в Договора, че първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 486 525, 89 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи. В този договор са определени правата и задълженията на страните. Според т. 4.14 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект, изискванията на този договор и приложенията към него. Съгласно т. 4.18 от договора ползвателят е длъжен писмено да уведоми фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор. На 15.11.2015г. е сключен анекс към цитирания по-горе договор, съгласно който размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ 486 525, 89 лева се променя на 337 599, 54 лева. Според т. 8.1 от договора, в случай, че ползвателят на помощта наруши което и да е нормативно (регламентирано в Наредба № 8 от 3.04.2008г.) и/или уговорено с настоящия договор задължение след изплащане на финансовата помощ, той дължи на Фонда обезщетение за неизпълнение в размер на цялата получена по договора финансова помощ, ведно с неустойка в размер на законната лихва върху получената сума, считано от датата на извършване на съответното нарушение, а когато тя не може да бъде установена - от датата, на която Фондът е констатирал неизпълнението.
По Договора с № 11/121/06938 от 19.10.2015 г. за осъществяване на проект № 11/121/06938 от 07.09.2015г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сключен с Държавен фонд „Земеделие“ е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 337 599.54 лева.
Във връзка с постъпило писмо от МЗХГ с код: 334/24.07.2017 г. и сигнал УРИ: 817602-36/20.04.2017 по описа на дирекция АФКОС - МВР са извършени проверки на място след плащане в периода 15.08.2017 г. -25.08.2017 г.
С писмо изх.№ 01-6500/6891 от 23.10.2017г. Иванов е уведомен, че на основание чл. 73 ал. 2 от ЗУСЕСИФ, ДФ “Земеделие“ открива производство по налагане на финансова корекция в размер на 76 710, 18 лева, тъй като при проверка на място е установено неспазване разпоредбите на т. 4.14, т. 4.24 и т. 8.1 от договор № 11/121 /06938 от 19.10.2015г., и на чл. 51 и чл. 54 ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от ПРСР 2007 - 2013 г.
В писмото са посочени констатираните при проверката несъответствия. Прието е, че съгласно Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти когато са установени редица нередности при изпълнението на един и същ договор, за които е подадена заявка за плащане след 01.01.2015 г., размерите на санкциите не се натрупват. Най-сериозната нередност се приема като показателна за вземането на решение относно процента на санкция и се прилага най-високото ниво на фиксирана санкция, предвидена за съответните установени нередности. Посочен е общият размер на финансовата корекция, която следва да бъде наложена на В.И - на стойност 76 710, 18 лева, представляваща по-високото ниво на фиксирана санкция, предвидена за съответните установени нередности, при изпълнението на договор № 11/121/06938 от 19.10.2015 г.
В указания 14-дневен срок, с писмо вх. № 02-150-6500/2827 от 05.12.2017г. е постъпило възражение от В.И, с приложени документи, което е възприето за неоснователно, след което изпълнителния директор на ДФЗ е издал Решение № 11/121/06938 /3/01/04/01 от 15.12.2017г. за налагане на финансова корекция, което е влязло в законна сила без да е проведен контрол за законосъобразност, тъй като в предвидения 14 дневен срок Иванов не е упражнил правото си на жалба - факт, по които страните нямат спор.
С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 11/121/06938 /3/01/04/01 от 15.12.2017г. за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, на основание на т. 8.1 от договор № 11/121/06938 от19.10.2015г. във връзка с неизпълнението на т. 4.14 и т. 4.24 от договор № 11/121/06938 от 19.10.2015г. и чл. 51 и чл. 54 ал. 2 и чл. 55 ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. във вр. с чл. 30, § 1 и 2 от Регламент № 966/2012 и 70 ал. 1 т. 4 т. 7 и т. 10, във връзка с чл. 72 ал. 1 и ал. 2 чл. 73 ал. 1 и ал. 2, и §4 ал. 3 от Допълнителните разпоредби от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 76 710.18 лева, съгласно утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г.
Настоящата инстанция споделя извода на съда, че по силата на чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9 ал. 5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции, като ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, а правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. С нормата на §4 ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е въведено отклонение от цитираното по-горе правило за определяне на компетентния административен орган – с текста е регламентирано, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/ и в актовете по неговото прилагане.
Съгласно чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран като единствената Разплащателна агенция /РА/ за Р. Б за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Според чл. 51 ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., издадена на основание § 35 ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. При това, правомощие да иска връщане на изплатени суми за подпомагане чрез налагане на финансови корекции по ПРСР 2007 – 2013 има Разплащателната агенция, която на основание чл. 20а ал. 1 и 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/ се ръководи от Изпълнителния директор на ДФЗ. В случая, оспореният акт е издаден от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ и представеният протокол №109 от заседанието на управителния съвет, състояло се на 15.02.2017г. (л. 642). В този смисъл не са налице основания за обявяване нищожността на обжалваното решение на изпълнителния директор на ДФЗ, като издадено от некомпетентен орган.
Следва да се посочи, че не е налице и порок във формата. Обжалваното решение на изпълнителния директора на ДФЗ е издадено в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на правните и фактическите основания за постановяването му, наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срока и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Неправилен обаче е изводът на първоинстанционния съд, че с прогласяване на нищожността на Методиката е налице нищожност и на самия административен акт, тъй като тя била основание за налагане на финансовата корекция.
Действително, с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. тричленен състав на Върховния административен съд е обявил за нищожна Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. Така постановеният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 8020/29.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1757/2019 г. от 5-членен състав на Върховния административен съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
Следва да се отчете обстоятелството, че решението за издаване на финансова корекция не е издадено единствено и само въз основа на Методиката. Решение № 11/121/06938 /3/01/04/01 от 15.12.2017г. за налагане на финансова корекция е издадено от изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, на основание на т. 8.1 от договор № 11/121/06938 от19.10.2015г. във връзка с неизпълнението на т. 4.14 и т. 4.24 от договор № 11/121/06938 от 19.10.2015г. и чл. 51 и чл. 54 ал. 2 и чл. 55 ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. във вр. с чл. 30, § 1 и 2 от Регламент № 966/2012 и 70 ал. 1 т. 4 т. 7 и т. 10, във връзка с чл. 72 ал. 1 и ал. 2 чл. 73 ал. 1 и ал. 2, и §4 ал. 3 от Допълнителните разпоредби от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), тоест, решението е издадено въз основа на действащи нормативни актове и нарушени договорни отношения, а не само и единствено въз основа на сочената Методика, която засяга единствено санкционната част, но не и фактическите и правни основания за установяване на нарушението. По делото е безспорно установено, че след като е приел за неоснователно възражението, изпълнителния директор на ДФЗ е издал Решение № 11/121/06938 /3/01/04/01 от 15.12.2017г. за налагане на финансова корекция, което е влязло в законна сила без да е проведен контрол за законосъобразност, тъй като в предвидения 14 дневен срок отв.Иванов не е упражнил правото си на жалба.
Позоваването от изпълнителния директор на ДФЗ на нищожна Методика, не прави административния акт нищожен само на това основание. До момента на обявяването й за нищожна, Методиката е била източник на правото и правилно е била съобразена от административния орган. В тази връзка следва да се съобрази чл. 195, ал. 1 АПК, а именно, че „Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение“, т. е. до този момент е бил валиден административен акт и не може да бъде основание за обявяване на нищожност на друг влязъл в сила административен акт.
Съдебната практика и правната доктрина са наложили извода, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са такива радикални пороци, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на форма, пълна липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др., а в настоящия случай не се установи нито един от посочените пороци да е налице.
Въз основа на гореизложеното обжалваният съдебен акт се явява постановен при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и е необосновано, тъй като изводите на съда не кореспондират с действителното правно положение, поради което обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт като неоснователна да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на делото в касационното производство, на Държавен фонд „Земеделие” София-град следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, при което трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в “Държавен вестник” бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело ще трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №143 от 14.09.2019г., постановено по адм. дело №311 по описа за 2019г. на Административен съд Ловеч и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И, с адрес: [населено място], О. [], [адрес], срещу решение за налагане на финансова корекция № 11/121/06938/3/01/04/01 от 15.12.2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА В.И да заплати на Държавен фонд “Земеделие“, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.