Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Унипос“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез пълномощника му адв. М.К срещу Решение № 93/06.02.2020 г. постановено по адм. д. № 1196/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение без конкретно посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че процесния имот представлява второстепенна улица, която осигурява достъп до други имоти. Твърди се, че не е провеждано отчуждително производство и предвижданията на регулационния план са отпаднали. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени и оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В с. з. касационната жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът Гл. архитект на О. П редовно призован не се явява и не се представлява в с. з. Представя писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата, като сочи че решението на административния съд не страда от касационни пороци водещи до отмяната му. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, засегната неблагоприятно от постановеното съдебно решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на „Унипос“ ООД против писмо изх.№ ТСУ-26-1489-2/11.10.2019 г., на Гл. архитект на О. П, в което е обективиран отказ за издаване на виза за проектиране за навеси по чл. 42, ал. 2 ЗУТ...