Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на от Министерски съвет /МС/ на Р. Б, подадена чрез процесуален представител И.Г, срещу решение №1632/31.01.2020 г. постановено по адм. д.№10422 по описа на Върховен административен съд за 2018 г., в частта, с която е отменена разпоредбата на т.ІІІ от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалена работоспособност /вида и степента на увреждането / в проценти от приложение №2 към чл. 63, ал. 3 от Наредба за медицинската експертиза /за краткост по долу т.III от Методиката/.
Според касатора, първоинстанционното решение е недопустимо поради липса на правен интерес у жалбоподателите, по повод на чието оспорване е образувано производството. Алтернативно поддържа становище, че е неправилно поради допуснато съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се заключението на съда, че „няма изготвени мотиви, чието съдържание да съответства на изискванията, регламентирани в чл. 28, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ)/ЗНА/“ и че „съдържащите се в доклада мотиви за нормативната промяна не са ясни“. От доказателствата по делото е видно, че проектът на постановление за изменение на нормативния акт е внесен на заседание на МС ведно с всички необходими документи, в частност и доклад на Министъра на здравеопазването, който изцяло съответства на нормативно определеното съдържание в чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Съдът не само не е анализирал съдържанието на изложените в доклада мотиви, които ясно и непротиворечиво обосновават причините, налагащи извършената промяна в т.III на Методиката, но и не е анализирал дали твърдяното от него нарушение би довело до друг резултат, до друго решение. Дори да се приеме, че мотивите в доклада са кратки и не особено развити, то това обстоятелство не може да повлияе върху законосъобразността на административното производство по приемането на нормативния акт. Позовава се на решение №12/02.10.2012 г....