Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 305 от 25.02.2020 г., постановено по адм. д. № 3263/2019 г., Административен съд (АС) – Варна, 4-ти състав, е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 469 – ФК от 22.11.2019 г., издадена от началник Отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. към Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Запечатване на търговски обект“ – ресторант - пицария „Халбата“, находящ се в гр. В., бул. "М. Л" № 39, и забрана достъп за него за срок от 14 дни.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от началник Отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му гл. юрисконсулт И.А. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Варна е неправилно. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата и потвърди оспорената ЗНПАМ № 469 – ФК от 22.11.2019 г., издадена от началник Отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Претендира заплащане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество „Стеливан 2019“ ЕООД, ЕИК 205827899, гр. В., представлявано от управителя П.И, чрез пълномощника си адв. А.Ж, взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока в по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

С решението Административен съд – Варна е отменил ЗНПАМ № 469 – ФК от 22.11.2019 г., издадена от началник Отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за нарушение на разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите на „Стеливан 2019“ ЕООД е наложена ПАМ – „Запечатване на търговски обект“ – ресторант - пицария „Халбата“, находящ се в гр. В., бул. „М. Л“ № 34 и забрана достъп за него за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Посочил е, че фактите, довели до издаването на заповедта, са установени при извършена проверка на 17.11.2019 г. от страна на служители на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на търговски обект – ресторант - пицария „Халбата“, находящ се в гр. В., бул. „М. Л" 34, като при проверка на контролната лента на електронен носител (КЛЕН) на фискалното устройство (ФУ) за 10.11.2019 г. е установено, че не се съдържа отбелязване за извършена продажба на същата дата в 22, 56 часа на безалкохолно, шуменско, старопрамен 3 бр., пица за маниаци, чеснова пърленка, пилешко филе с лимон и старобърно на стойност 48, 30 лева, обективирана в бележка № 84834 от 10.11.2019 г., наподобяваща фискален касов бон (ФКБ) Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № 0353955/17.11.2019 г. На търговеца е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № № F528684/25.11.2019 г. за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. Изм. ДВ бр. 80/2018 г.) В следствие на извършената проверка на търговеца е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни със Заповед № № 469 – ФК от 22.11.2019 г., издадена от началник Отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че мотивите на обжалвания акт са общи и неотносими към конкретния случай. Според съда в ЗНПАМ не са изложени конкретни, подлежащи на анализ фактически основания за издаване на акта, въз основа на които да може да се изведе извод за правилното приложение на материалния закон, както и за съответствието на акта с целта на закона. Изложени са аргументи, че актът е бланкетно мотивиран, като поради липсата на конкретно изложени факти, съдът е приел, че административният акт е издаден при липса на мотиви, съответно – при допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

На следващо място решаващият състав е приел, че определеният от административния орган 14-дневен срок не съответства на извършеното нарушение. Прието е, че срокът на наложената принудителна мярка не е обоснован с конкретните фактически обстоятелства, като съдът е посочил, че органът не е обосновал извод по отношение на характера на продажбата. Изложени са и мотиви, че съдът, в практиката си, е запознат със случаи, при които за продажби на по-висока стойност е налагана мярка за същия или за по-кратък срок. В заключение и въз основа на използваните критерии за определяне на срока на наложената ПАМ, първоинстанционният съд, е извел извод за материална незаконосъобразност на акта.

На основание изложеното административният съд е отменил оспорената ЗНПАМ и е осъдил НАП да заплати на „Стеливан 2019“ ЕООД, разноски за производството в размер на 950, 00 лева.

Решението на административния съд е неправилно като краен резултат.

В касационната жалба на процесуалния представител от началник Отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП се поддържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд. Навеждат се доводи, че в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържат необходимите мотиви както относно това защо следва да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС – „запечатване на обект“, така и относно срока, за който следва да бъде наложена мярката. Излага се, че определеният от 14 дни размер на мярката при максимално предвиден от законодателя З0-дневен срок, е съобразен с конкретните особености на констатираното нарушение, поради което е спазен принципът и на съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК.

По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:

Направените по-горе оплаквания по същество се споделят от настоящия състав. Оспорената заповед действително съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. Не може да бъде споделена и тезата на първоинстанционния съд, че определеният от АС – Варна срок не съответства на извършеното нарушение.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай съдът е установил, че от „Стеливан 2019“ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е оспорил описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените фактически и правни основания за издаване на ЗНПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ал. 1 ЗДДС.

Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените, и е отменил заповедта на началника Отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка, Административен съд - Варна е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено, и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Стеливан 2019“ ЕООД против ЗНПАМ № 469 – ФК от 22.11.2019 г., издадена от началник Отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни по отношение на търговски обект – ресторант - пицария „Халбата“, находящ се в гр. В., бул. „М. Л“ № 34.

При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на НАП за двете съдебни инстанции разноски по делото общо в размер на 270лв., от които юрисконсулско възнаграждение в размер на 100, 00 лева, определено на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ за всяка съдебна инстанция и 70лв. заплатена държавна такса.

Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 305 от 25.02.2020 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 3263/2019 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стеливан 2019“ ЕООД, ЕИК 205827899, гр. В., бул. „Ц. О” № 81, вх. А, ет. 1, ап. 14, представлявано от управителя П.И, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 469 – ФК от 22.11.2019 г., издадена от началник Отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. към Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект и забрана достъп за него“ " за срок от 14 дни по отношение на обект – ресторант - пицария „Халбата“, находящ се в гр. В.,бул.“М. Л“ 34.

ОСЪЖДА „Стеливан 2019“ ЕООД, ЕИК 205827899, гр. В., бул. „Ц. О” № 81, вх. А, ет. 1, ап. 14, представлявано от управителя П.И да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото за всички инстанции в размер на 270, 00 (двеста и седемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.