Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ри-Соф“ ООД, представено от адв. И.М, срещу решение № 389/17.01.2020г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3952/2018 г., с което отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-2200 2217000147-091-001/25.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отправя упреци към познавателната дейност на съда. Изброява поредица от факти, които според него са установени и сочат на осъществяване на предпоставките на упражненото от него право на приспадане на данъчен кредит. Оспорва извода на съда за правното значение на подаването от доставчика на справка-декларация по ЗДДС и на включването в дневника му за покупки на фактурите от предходни доставчици за правото на данъчен кредит на получателя. Несъгласието му с решаването на спора относно съществуването на определените с РА задължения за корпоративен данък е аргументирано с пропуска на съда да възприеме липсата на отделни мотиви на органите по приходите за тези задължения, както и на материални предпоставки за коригиране на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по фактурите, за които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, ако се съобрази счетоводния принцип за съпоставимост на приходите и разходите. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София отрича основателността на касационната жалба.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установените в тежест на „Ри-Соф“ ООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 44...