Обезщетение от недобросъвестния владелец

недобросъвестно владение

общинска собственост

обезщетение за ползване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

София, 08.02.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 583 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено на 22.03.2012г. по гр. д.№45/2012г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което [община] е осъдена на основание чл. 73, ал. 1, предл. 2 ЗС да заплати на [фирма] сумата 175900лв., представляваща дължимо обезщетение за ползите, от които дружеството е лишено да получи от собствения си имот, съставляващ /неотчужден имот/ по действащата кадастрална карта реална част с площ от 732кв. м. от ПИ с идентификатор * с предназначение-второстепенна [улица],при граници на реалната част:от две страни [улица],имот №* и [улица],за периода от 01.01.2004г. до 01.10.2010г./датата на предявяване на иска/,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /10.11.2010г./ до окончателното изплащане.

С определение №489/12.10.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по въпроса

може ли да се приеме, че съществуваща улица, изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и имаща всички характеристики на част от уличната мрежа, не е общинска собственост, въпреки изричните разпоредби на §7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост.

...