Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. В. П срещу решение № 248 от 13.12.2019 г., постановено по адм. д. № 342/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт.
Ответникът – В.И от [населено място], чрез пълномощника си З.К, в отговор от 22.01.2020 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок. Касационната жалба е подадена е от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С оспореното решение № 248 от 13.12.2019 г., постановено по адм. д. № 342/2019 г., съставът на Административен съд – Шумен е отменил решение от 26.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. В. П, с което е прекратена регистрацията на В.И от [населено място] като безработен от 3.12.2018 г. Съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и изискванията за форма по чл. 21, ал. 2 ЗНЗ във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Прекратяването на регистрацията е постановено при липса на ясно и мотивирано изложение на фактическите обстоятелства, обуславящи наличието на някоя от хипотезите на чл. 20, ал. 3 и 4 ЗНЗ, които са посочени като правно основание. Направен е окончателният извод, че необсъждането на всеки един от релевантните юридически факти и неизлагането на мотиви досежно наличието му, прави административния акт издаден при липса на фактически основания, които обуславят неговата отмяна.
Касационната инстанция намира тези изводи на първоинстанционния съд за некореспондиращи със съдържанието на административния акт и доказателствата, съдържащи се по административната преписка.
В решение от 26.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. В. П, макар и лаконично, е посочено, че регистрацията на В.И се прекратява, тъй като лицето декларира неверни данни при регистрация в териториалното поделение на Агенцията по заетостта – самоосигуряване към датата на регистрацията. Като правно основание е посочена нормата на чл. 20, ал. 4, т. 8 ЗНЗ. Последната (нова обн. в ДВ, бр. 101 от 2015 г.) е със съдържание, че регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато декларират неверни данни при регистрация в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. В случаите, когато лицето е самоосигуряващо се към датата регистрацията, каквото фактическо основание е било прието от административния орган, то са налице предпоставките на чл. 20, ал. 4, т. 8 ЗНЗ.
Подробни мотиви относно фактическите и правни основания се съдържат в решение № 30-03- 10-7372#4 от 20.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” гр. В., с което е отхвърлена жалбата на В.И срещу решението на Директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. В.П.Д хипотетично да бъде прието, че жалбоподателят не е бил наясно относно фактическите и правните основания за прекратяване на регистрацията му като безработно лице, предвид лаконичните мотиви, то с решение № 30-03- 10-7372#4 от 20.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” гр. В., причините за прекратяване на регистрацията са му били изяснени. В Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което не е загубило своето значение и приложение в съдебната практика, се приема: „Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред”.
Освен това съдът не е съобразил, че от данните по административната преписка се установява, че преди оспорения административен акт, е било проведено производство по възобновяване по чл. 103 АПК и издаденото решение № 30-03-10-7372#1 от 14.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” гр. В. не е било оспорено от Иванов и представлява влязъл в сила административен акт. В цитираното решение, което е връчено на жалбоподателя, е посочено за какви данни става дума. След това решение административното производство е възобновено при условията на чл. 103, ал. 4 АПК и е издадено процесното решение на Директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. В. П.
Предвид изложеното не може да бъде прието, че поради липса на мотиви е било нарушено правото на защита на Иванов в хода на проведеното административно производство.
При възобновяване на административното производство по повод регистрацията пред „Бюро по труда” от 3.12.2018 г., от лицето е изискано с писмо рег. № 30-03-10-7372#4 от 15.02.2019 г. да представи справка от НАП за спиране или прекратяване на осигуряването си, както и за прекратяване на трудовия договор с „Берис” ООД. С писмо вх. рег. № 30-03-10-7372#5 от 25.02.2019 г., Иванов е депозирал пред административния орган данни, от които се установява, че е бил самоосигуряващо се лице от 12.04.2004 г. до 14.02.2019 г. и едва на 21.02.2019 г. е подал декларация за прекратяване на дейността си. При това фактическо положение към датата 3.12.2018 г., когато е регистриран, заявителят не е доказал, че е бил "безработен" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА), т. е. да е лице, регистрирано в дирекция "Бюро по труда", което не работи.
Съгласно чл. 103, ал. 4 АПК, ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на Глава пета АПК именувана „Издаване на административни актове”. Съгласно чл. 36, ал. 2 АПК страните оказват съдействие на органа при събиране на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган.
В съдебната фаза на процеса Иванов представя три броя заявления за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСчет., които се отнасят до три търговски дружества - „Берис” ООД, „Малина” ЕООД и „Берриес” ООД, за които не се спори, че са регистрирани от него. Цитираните заявления са само със заглавни страници и не установяват съдържанието им. Липсват данни кога са регистрирани дружествата, заличени ли са в Търговския регистър или не, както и каква е връзката между дейността им и регистрацията на Иванов като земеделски стопанин в предходни периоди от време, за което е удостоверението от 13.11.2019 г. на ОД „Земеделие” - Шумен. Видно от представената справка за статуса на социалното осигуряване на жалбоподателя, причините за липсата на данни в РОЛ могат да бъдат различни.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Посочените по-горе в тези мотиви писмени доказателства, представени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд не доказват, че към момента на регистрацията му като безработно лице - 3.12.2018 г., той не е осъществявал стопанска дейност, за която е подлежал на осигуряване.
Казаното означава, че Иванов не е опровергал наличието на хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 8 ЗНЗ, а именно че при регистрацията си е декларирал неверни данни относно статуса си на безработно лице, което води до прекратяване на регистрацията му при условията на тази правна норма.
По изложените съображения се приема, че оспореният административен акт не страда от отменителните основания по чл. 146 АПК и подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Ето защо същото следва да бъде отменено и вместо него, да бъде постановено ново решение по съществото на спора в посочения смисъл.
Касационният жалбоподател не претендира разноски, а с оглед изхода по спора такива не се дължат на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 248 от 13.12.2019 г., постановено по адм. д. № 342/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен И В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И от [населено място] против решение от 26.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. В. П, потвърдено с решение № 30-03-10-7372#4 от 20.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” гр. В.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.