Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Тахир от [населено място], О. К срещу решение № 1898/10.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1558/2019 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата й против РА Р-16000917003111-091-001/13.12.2017 г., потвърден с решение № 111/06.03.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 330, 86 лв. и лихви – 54, 42 лв.; за 2016 г. в размер на 3 202 лв. и лихви – 201, 92 лв., както и за задължителни осигурителни вноски за 2016 г. за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 1 331, 20 лв. и лихви – 106, 97 лв.; за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице в размер на 520 лв. и лихви – 41, 77 лв. и за здравно осигуряване в размер на 966, 40 лв. и лихви – 82, 85 лв. Не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението на касационната жалба, може да се направи извод, че обжалваното решение е постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства, нито възраженията касаторката, а са приети като директни изводите на ревизиращите органи и са възпроизведени в обжалвания съдебен акт. Възразява се от касационната жалбоподателка, че неправилно съдът е приел, че тя участва в търговския оборот и затова не води счетоводна отчетност, както и че е извършвала дейност с превозните средства на семейството, като не е преценено, че транспортните услуги са извършвани от съпруга й Ф. Тахир. Твърди, че...