Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на О. А, подадена чрез процесуалния му представител адв.. М, против решение № 106/17.07.2019 г., постановено по адм. дело № 19/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище, в частта му с която по жалба на „М4 Холидей“ ЕООД е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 2222-1 от 10.09.2018 г., издаден от орган по приходите в О. А, потвърден в хода на административното му обжалване с решение от 01.11.2018 г. на кмета на О. А, в частта му относно установените задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2017 година. От изложените в касационната жалба съображения се извежда довод за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Они са подробни съображения. Касаторът пледира за отмяна на съдебния акт и постановяване друг такъв по съществото на спора, с отхвърляне на жалбата в тази нейна част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – „М4 Холидей“ ЕООД оспорва КЖ, чрез процесуалния си представител адв.. Н, с аргументи, конкретизирани в писмен отговор. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на постановения съдебен акт. Претендират се разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като провери допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд - Търговище е образувано по жалба на „М4 Холидей“ ЕООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 2222-1 от 10.09.2018 г., издаден от орган по приходите в О. А, потвърден в хода на административното му обжалване с решение от 01.11.2018 г. на кмета на О. А, с който на дружеството е определен данък върху недвижимите имоти в размер на 604, 43 лв. главница и лихви в размер на 63, 05 лв. и такса битови отпадъци в размер в размер на 2093, 91 лв. главница и 218, 14 лв. лихви за данъчен период 2017 година. С определение № 60 от 18.02.2019 г., постановено по адм. дело № 19/2019 г. съставът на Административен съд – Търговище е конституирал като страни в производството: Жалбоподател - „М4 Холидей“ ЕООД и ответник – кмета на О. А. В проведените по делото открити съдебни заседания като ответник е участвал именно кметът на О. А, представляван от упълномощен от него процесуален представител – адв.. М. Кметът на О. А е посочен като ответник и в постановеното от Административен съд – Търговище решение № 106/17.07.2019 г., предмет на настоящата касационна проверка в оспорената му част.
Съдът е приел, че жалбата с която е сезиран е процесуално допустима като подадена в срок и при наличието на правен интерес, вкл. след изчерпан ред за оспорването му пред горестоящия в йерархията на общинската администрация орган (кмета на община А.), който с решението си от 01.11.2018 г. го е потвърдил изцяло и в частта за ТБО. С оглед така установените факти настоящата касационна инстанция преценява първоинстанционното съдебно решение в оспорената му част като недопустимо, защото то е постановено по недопустима жалба, а отделно от това и против ненадлежен ответник по делото, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва също по реда на ДОПК. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в ревизионните производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: Предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В случая оспорените задължения са установени именно с Акт за установяване за задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите касателно оспорването на тази категория актове, при съобразяване на нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК, съобразно която реда за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
Нормата на чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144 ДОПК регламентира, че страни в съдебното производството по обжалване са жалбоподателят и решаващият орган. В процесния казус и съобразно правилото на чл. 107, ал. 4 ДОПК решаващ орган е директорът на Дирекция „Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт“ на О. А, а не кметът на същата община.С оглед изложеното съставът на Административен съд - Търговище е провел съдебното производство с участието на ненадлежен ответник и е постановил своя съдебен акт против ненадлежна страна. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в производството в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК.
Отделно от това следва да се посочи, и че нормата на чл. 156, ал. 1 във вр. чл. 144 ДОПК е категорична, в смисъл, че АУЗД може да бъде обжалван пред съд единствено в частта, в която не е отменен в хода на административното му обжалване, а разпоредбата на чл. 156, ал. 2 във вр. с чл. 144 ДОПК – че АУЗД не може да се обжалва по съдебен ред, в частта в която не е обжалван по административен ред. От изложеното е видно, че изчерпването на административния ред за оспорване на тази категория актове е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебния контрол, за която съдът следи служебно и липсата на която прави оспорването недопустимо. В случая, въпреки че такава проверка е осъществена, по същество е неправилен изводът на първоинстанционния съд, предвид на горните мотиви на касационната инстанция.
От наличните по делото доказателства следва, че адресатът на акта е подал жалба против съставения му АУЗД по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК до компетентния за това орган, но липсва изрично произнасяне на същия с акт по чл. 155 във вр. с чл. 144 ДОПК. До мотив за обратното не води наличието на произнасяне от страна на кмета на О. А с решение от 01.11.2018 г., доколкото той не е компетентният административен орган да се произнесе по жалбата – чл. 107, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5 предл. последно във вр. с чл. 9б ЗМДТ.
В конкретния случая липсва изрично потвърждаване на акта от надлежния горестоящ административен орган, нито е намерило проявление мълчаливото потвърждаване по чл. 156, ал. 4 във вр. с чл. 144 ДОПК, доколкото жалбата на „М4 Холидей“ ЕООД е изпратена за произнасяне на кмета на О.А.П това не може да се приеме че срокът за произнасяне на горестоящия административен орган по чл. 155, ал. 1 ДОПК (60-дневен, считано от изтичане на срока по чл. 146 ДОПК) е започнал да тече, респ. е изтекъл към датата на подаване на жалба до съда. При така установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че жалбата до административния съд е била процесуално недопустима, (законът не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове направо пред съд, без да е изчерпан предварително административния ред за това) и като такава е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
В този смисъл, разглеждайки спора по делото с участието на ненадлежен ответник и произнасяйки се по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК трябва да бъде обезсилено в частта му, предмет на касационен контрол, (в останалата му част съдебният акт е влязъл в сила), съответно – производството по делото да се прекрати, с последващо изпращане на подадената по административен ред жалба за произнасяне на компетентния за това административен орган.
При този резултат по спора разноските не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 106/17.07.2019 г., постановено по адм. дело № 19/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 2222-1 от 10.09.2018 г., издаден от орган по приходите в О. А, потвърден в хода на административното му обжалване с решение от 01.11.2018 г. на кмета на О. А, в частта му относно установените задължения за такса за битови отпадъци за 2017 г. и О. А е осъдена да заплати на „М4 Холидей“ ЕООД направените по делото разноски. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.
ИЗПРАЩА по компетентност на директора на Дирекция „Местни приходи, търговия, туризъм и транспорт“ при О. А за произнасяне жалба вх. № 9500-3595 от 19.10.2018 г. на „М4 Холидей“ ЕООД против Акт за установяване на задължение по декларация № 2222-1 от 10.09.2018 г., в частта му с която на „М4 Холидей“ ЕООД са установени задължения за такса битови отпадъци за 2017 година. Решението е окончателно.