Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Л.К от [населено място], чрез адв. Г.Н срещу решение 1891/05.11.2019 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по адм. дело № 2817/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-02000217009025-091-001/27.06.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 199/11.09.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Б..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Конкретните оплаквания са за нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непроизнасяне по възраженията на жалбоподателя относно сумите, приети за доход и неправилна оценка на доказателствата по делото, вследствие на което съдът не е възпроизвел правилно фактическата обстановка и е достигнал до грешни правни изводи. Оспорва изводите на съда за правната характеристика на договора за дарение, като счита, че същият не е реален договор и законът не предвижда форма за действителност.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство, съгласно представен списък.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", гр. Б. не се представлява в касационното производство и не изразява становище по касационните основания.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховния административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

Предмет на оспорване...