Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЛЕНТО“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя С.П, чрез пълномощника му адв.. Б от САК, против решение № 1626 от 23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 186/2019 г. от Административен съд - Пловдив. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар, вписани в приложения по делото списък, представен по реда на чл. 80 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Ответникът по жалбата – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.Н, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Излага съображения, че съдът от първата инстанция не е допуснал соченото нарушение на чл. 59 от АПК и обосновано е приел, че не е нарушено правото на защита на касатора, доколкото сочените от него протоколи са приложени към административната преписка и той е могъл да се запознае с тях. В този смисъл съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил.

Върховният административен съд, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх.№ 02-160-2600/8332 от 12.11.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 “Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., за кампания 2016 г., по заявление за подпомагане с УИН 16/040716/70547, с което на „ЛЕНТО“ ООД е оторизирана сумата от 872. 05 лв., наложени са санкции на търговското дружество за бъдещ период в общ размер от 4 610. 80 лв.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно и е осъдил търговското дружество да заплати на ответника по жалбата сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат е приел от фактическа страна за безспорно установено, че жалбоподателят е подал общо Заявление за подпомагане вх. № 18287870/09.05.2016 г. и е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на ДФЗ с уникален регистрационен номер (УРН) 650946. Към заявлението са приложени изискуемите документи, посочени са схемите и мерките за подпомагане, а така също и заявените за подпомагане общо 7 броя БЗС (блокове на земеделско стопанство) с обща площ от 9. 58 ха, от които общо 7. 32 ха (5 броя БЗС) по Мярка 11 („Биологично земеделие“), всичките находящи се в землището на с. А., община Д., област В.. Три от общо петте заявени БЗС за подпомагане по мярка 11, с обща площ от 2. 29 ха са заявени за подпомагане за биологично растениевъдство в преход – за полски култури, включително фуражни (БРП 1) за култура с код по Номенклатурата на културите за 2015 г. 132021- люцерна; а другите два броя БЗС, с обща площ от 5. 03 ха са заявени за подпомагане за биологично растениевъдство в преход – зеленчукови култури, включително култивирани гъби и картофи (БРП 5) за култура с код 141060 - тикви.

След извършване на автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директните плащания за кампания 2016 г. за 4 бр. БЗС / № 00672-68-1 с площ от 4, 1 ха; № 00672-265-1 с площ от 0, 15 ха; № 00672-68-2 с площ от 1, 75 ха и № 00672-38-1 с площ от 0, 48 ха / е налице грешка - над 0. 05 дка от 4-те броя БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП (директни плащания за площ) и ЕНП (екологично насочени площи), т. е. не участва в окончателната калкулация. За резултатите от констатациите на административния орган търговското дружество следва да се информира от „Система за индивидуална справка“, на интернет-страницата на ДФЗ.

Видно от резултатите от извършена специализирана теренна проверка на място на физически блокове на 04.09.2016 г., в землищата на селата Арчар, Върбовец, Орешец и Медовина, община Д. е установено, че физически блок № 00672-68 в землището на с. А. представлява неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска дейност по смисъла на чл. 2 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ отм. , тъй като площта е заета от тръстики, храсти, издънки от тополи и висока трева, за което е съставен от служители на Областна дирекция “Земеделие”- В. П № VІD-02-ЕК-6582 от 26.09.2016 година.

При специализирана теренна проверка, извършена на място на физически блокове в землището на с. А., ЕКАТТЕ 00672 от началник ОСЗ Грамада е установено, че физически блок № 000672-265-1 не отговаря на изискванията по чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2/17.02.2015 г. (отм.), тъй като площта е неизползваема (пустееща) земя, за което е съставен Протокол № VІD-02-ЕК-6345 от 26.09.2016 година.

За физически блок № 000672-38 в землището на с. А., ЕКАТТЕ 00672, от извършената от началника на ОСЗ Грамада специализирана теренна проверка на място е установено, че не отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 3 и 4 от Наредба № 2/17.02.2015 г. (отм.), тъй като в блока има повече от допустимите дървета и храсти, а освен това височината на тревостоя е по-голям от допустимия (до 0.7 м във всеки момент от годината), за което е съставен Протокол №VІD-02-ЕК-6654 от 26.09.2016 г.

Безспорно е установено, че на основание чл. 43, ал. 1 от Наредба №4/21.03.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. жалбоподателят е бил уведомен (Уведомително писмо Изх.№02-160-2600/9033 от 08.12.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ), че в резултат от извършените административни проверки общата одобрена за подпомагане площ за кампания 2016 г. по подаденото от него заявление е с площ от 7. 32 ха, от които: 2. 29 ха за култура с код 132021 – люцерна (БЗС № 00672-38-1-3 с площ от 0.48 ха; № 00672-527-31-2 с площ от 0.38 ха; № 00672-265-1-2 с площ от 1.43 ха) и 5. 03 ха за култура с код 141060 - тикви (№ 00672-99-5-2 с площ от 0.93 ха и № 00672-68-1-8 с площ от 4, 1 ха). За така одобрените за участие по мярка 11 парцели „ЛЕНТО“ ООД е поело петгодишен ангажимент за извършване на биологични дейности, като 2016 г. е първата година от този ангажимент.

За установяване на спорните факти съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието без възражения на страните като компетентно и обективно.

Съгласно заключението на вещото лице, след извършена задължителна административна проверка, на основание чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП и теренните проверки на място въз основа на анализ на риска, извършени от ОСЗ Грамада от заявените за финансово подпомагане площи са били изключени: 0.15 ха от БЗС № 00672-265-1-2 – неизползваема земя; 0.09 ха от № 00672-38-1-3 – площ с наличие на повече от допустимите дървета и храсти и по-голяма височина на тревостоя от допустимия; 4.10 ха от БЗС 00672-68-1-8 – неземеделски и непригодни за извършване на земеделска дейност, тръстики, храсти, издънки от тополи, висока трева, като посочените площи попадат извън Специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“. Затова от общо заявената за подпомагане по БРП 1 (люцерна) площ в размер от 2. 29 ха са установени за подпомагане 2. 05 ха или разликата между декларирана и установена площ, т. е. изключена от подпомагане, е площ от 0. 24 ха – 11. 71 %, което съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 (при процентно отношение на недопустимата към установената за подпомагане площ в рамките над 3 %, или над 2 ха, до 20 %, санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ) води до извода, че санкционираната площ е 0. 48 ха, съответно оторизираната (одобрена за подпомагане) – 1. 57 ха или оторизираната сума е 872. 05 лв. (1.57 х ставката за биологична дейност за код БРП – 555. 4472 лв. = 872. 05 лв.).

По мярка 11 „Биологично земеделие“ – код БРП 5 – култура „тикви“ – декларираната площ от заявителя е 5. 03 ха; установената за подпомагане площ е 0. 93 ха или процентното съотношение на наддекларираната площ 4. 10 ха към установена за подпомагане площ от 0. 93 ха е 100 %. Съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 при процентно отношение на недопустимата към установената за подпомагане площ над 50 % санкционираната площ е равна на установената площ и не се изплаща субсидия за годината, като се налага и санкция за бъдещ период от 3 години (чл. 19, § 2, пр. 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014), в случая размер от 4 610. 80 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, на когото изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал права, съгласно заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., в съответствие с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, при спазване на процедурните правила и при правилно приложение на материалния закон.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане на правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.

Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт на изискванията за форма. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката. В конкретния случай, съдът обосновано е приел, че административният орган се е мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за издаване на акта. Във всяка таблица на акта са посочени относими към правилното разрешаване на заявлението за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН 16/040716/70547 г. факти, а под таблицата са изложени както мотивите на административния орган, така и приложимата правна уредба, което не препятства правото на защита на адресата. Констатациите на административния орган в случая изцяло се потвърждават от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно и обективно, съответно на доказателствата, проверени от експерта.

Ето защо възражението, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията за форма са неоснователни и правилно са отхвърлени от решаващия съд. В тази връзка е неоснователно и възражението за нарушено право на защита на жалбоподателя. На жалбоподателя е указана от съда доказателствената тежест с разпореждане от 25.03.2019 година.

Неоснователни са оплакванията, съдържащи се в касационната жалба за допуснати нарушения при извършване на проверката на място. Съставените в резултат на проверките протоколи се съдържат в административната преписка, с която касаторът безспорно е запознат. Въпреки това не е налице процесуална активност от негова страна. При това положение съдът правилно е приел и обсъдил като валидни и годни доказателствени средства. Съдържанието на тези протоколи е обективирало конкретните причини, поради които търговското дружество не е получило подпомагане в заявения размер, от една страна. От друга, те представляват официални документи, които не са оспорени по предвидения за това ред - чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и не са опровергани от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство.

Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на първостепенния съд, че административният орган правилно е определил санкцията за бъдещ период, който извод се потвърждава от неоспореното и компетентно заключение на вещото лице. Намаляването на търсената сума за финансово подпомагане от 1 271. 97 лв. на 872. 05 лв., както и налагането на санкция за бъдещ период (3 години) в размер общо на 4 610. 80 лв. са наложени на основание чл. 18 и чл. 19, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. от 11.03.2014 г. на Европейската комисия, който е приложимият регламент.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение.

На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1626 от 23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 186/2019 г. от Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „ЛЕНТО“ ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Чорлу“ № 82, ЕИК 202068589, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.