Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 43 от 27.12.2010 г., постановено по адм. д. № 511/2010 г. Административен съд гр. Р. е отменил задължително предписание, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) с Протокол за извършена проверка изх.№ ИД-1956 от 28.12.2009 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Р., с което на "В и К" ООД гр. Р. е предписано да издаде заповед за уволнение на И. Г. Ч., потвърдено с решение № 0104-1304 от 26.01.2010 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ". Осъдил е дирекция "Инспекция по труда" гр. Р. да заплати на "В и К" ООД гр. Р. сумата 415 лв. разноски по делото.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Р., с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото решено по същество като бъде постановено друго, с което оспореният административен акт бъде приет за законосъобразен.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита

касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Върховният административен съд в настоящия състав прецени приетите по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна.

При новото разглеждане на делото съдът е съобразил указанията на ВАС, дадени в Решение № 12747/01.11.2010 год. по адм. дело № 6731/2010 год., изяснил е изцяло релевантните за спора факти и обстоятелства, и е приложил правилно нормативната уредба.

Обосновани са правните доводи, че оспорваното задължително предписание на дирекция Инспекцията по труда гр. Р., дадено на "ВиК" ООД гр. Р. с Протокол за извършена проверка от 28.12.2009 год., потвърдено с Решение № 01.01.04-1304/26.01.2010 год. на изпълнителния директор на ИА „ГИД” е издадено в нарушение на материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че с чл. 404, ал. 2 от КТ (изм.) законодателят е ограничил правомощието на контролните органи да издават задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, по искане на работника или служителя, когато те се отнасят до нарушения на трудовото законодателство до предявяването на иск пред съда. след което въпросът може да бъде решен само от съда.

Атакуваното задължително предписание от директора на Дирекция „ИТ” гр. Р. до „В и К” ООД гр. Р. е издадено в нарушение на чл. 404, ал. 2 от КТ. Съгласно тази разпоредба, когато задължителното предписание на Дирекция „Инспекция на труда” се отнася до нарушения на трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя, до предявяване на иск пред съда. След този момент издаването на такова предписание е недопустимо, с оглед закрепената в чл. 130, ал. 2 от АПК забрана друг орган да решава спор, който е предмет на разрешаване в образувано вече производство пред съда.

По безспорен начин по делото е установено, че исковата молба на И. Г. Ч. пред Районен съд гр. Р., с която са предявени искове за отмяната на наложеното й дисциплинарно наказание уволнение, за възстановяването й на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, е подадена на 07.10.2009 год., видно от приложеното фотокопие. По тази искова молба е образувано гр. дело № 6094/2009 г. на Русенския районен съд.

Оспореното пред Русенския административен съд задължително предписание на дирекция "ИТ" е било издадено на 28.12.2009 г., т. е. след като РС гр. Р. е бил сезиран с разрешаване на спора по законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение на И. Ч. и съдът е компетентният орган да извърши проверка - дали работодателят е допуснал пропуски в своята заповед и дали има нарушение на трудовото законодателство.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 27.12.2010 г., постановено по адм. д. № 511/2010 г. по описа на Административен съд гр. Р.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. М.П.