Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. Д. от гр. Д.ад, в качеството му на представляващ вероизповедание „Християнска реформирана църква на избраните /ХРЦИ/, гр. Д.ад, против решение № 15063 от 09.12.2009 г., постановено по административрно дело № 10836 по описа за 2009г. на Върховен административен съд-седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 131 от 13.07.2009г. по преписка № 163/2008г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията). Релевирани са оплаквания за неправилност на решението на тричленния състав на ВАС поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответникът – Комисията за защита от дискриминация, в писмено становище на упълномощения главен юрисконсулт Е. Г., оспорва касационната жалба.

О. С. Д. - кмет на община Д.ад и В. К. – кмет на кметство Меричлери, не са ангажирали становищата си по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав на ВАС, седмо отделение по реда на чл. 145 и сл. от АПК, е оспореното „Християнска реформирана църква на избраните /ХРЦИ/, гр. Д.ад, представлявана от главен презвитер Н. И. Д., решение № 131 от 13.07.2009 г. по преписка № 163/2008г. на Комисията за защита от дискриминация, с което на основание чл. 66, във връзка с чл. 65, т. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Комисията е установила, че с действията си С. Д. - кмет на община Д.ад, В. К. – кмет на гр. М., община Д.ад и М. М. - отговорник "Вероизповедания" дирекция ХСД при община Д.ад, не са извършили състава на нарушение на Закона за защита от дискриминация по признак "религия" и е оставила без уважение жалбата на ХРЦИ - гр. Д.ад против същите длъжностни лица. За да отхвърли

като неоснователна жалбата на „Християнска реформирана църква на избраните /ХРЦИ/, гр. Д.ад първоинстанционният съд е приел, че с оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация не са допуснати визираните в чл. 146 от АПК нарушения, представляващи основания за отмяна. Тричленният състав на ВАС, преценявайки доказателствата по делото, без да изопачи в нищо съдържанието им е обосновал извод, че атакуваното решение е постановено от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че след извършено проучване на данните, изложени в жалбата на „Християнска реформирана църква на избраните – ХРЦИ” гр. Д.ад и анализ на събрания доказателствен материал, КЗД правилно е приела, че отказът на общинската администрация да предостави безвъзмездно общински имот и учреди право на строеж на жалбоподателя по реда на чл. 21, ал. 3 от Закона за вероизповеданията (ЗВ) не притежава белезите на дискриминационен акт. Отказът не е основан на вида на вероизповеданието, т. е. по признак „религия”, а е базиран на решение на Общинският съвет да предоставя общински терени на религиозни институции по реда на чл. 54 от общинска Наредба № 8/2001 година.

Решението на ВАС, седмо отделение е правилно и изводите на решаващия съдебен състав се споделят изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел законосъобразност на обжалваното решение № 131 от 13.07.2009 г. по преписка № 163/2008г. на Комисията за защита от дискриминация. Подробно са обсъдени приложените доказателства и възраженията на страните, при което са изведени мотивирани фактически и правни изводи за липса на допусната дискриминация по признак "религия" по отношение на „Християнска реформирана църква на избраните – ХРЦИ” гр. Д.ад .

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за наличието на пороци на съдебния акт, които по същество повтарят изложените пред първата инстанция, които съдът подробно е анализирал и правилно отхвърлил. Не са налице данни по делото, обосноваващи дискриминационно третиране на Християнска реформирана църква на избраните – ХРЦИ”, гр. Д.ад по признак „религия” по чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 1 от ЗЗДискр. В решението си съдът правилно е счел, че при произнасянето си КЗДискр. е приложила правилно материалния закон, тъй като отказът на общинската администрация да предостави безвъзмездно общински имот и да учреди право на строеж по реда на чл. 21, ал. 3 от ЗВ е мотивиран обосновано с несъблюдаване от страна на касатора на условията и реда за предоставяне на терени на поделения и вероизповедания, предписани в чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост и чл. 54 от Наредба № 8/2001 год. на Общински съвет, гр. Д.ад. Подходът на общината при предоставяне на терени на вероизповеданията е еднакъв спрямо всички видове религии и не се наблюдава прилагането на различни критерии при решаването на такива искания в зависимост от вида на вярата. След като общинската администрация е счела, че с едно евентуално, бъдещо предоставяне на общински терен на ХРЦИ, би поставила в неравностойно положение останалите вероизповедания, то отказът, адресиран до касатора не е израз на дискриминация по признак «религия» и не се констатират признаци на дискриминационен акт по отношение на Християнска реформирана църква на избраните - ХРЦИ, гр. Д.ад.

По изложените съображения, в касационното производство пред петчленния състав на ВАС не се установиха твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение № 15063 от 09.12.2009 г., по административрно дело № 10836 от 2009г. на Върховен административен съд-седмо отделение и поради това, че е правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 15063/09.12.2009г., постановено по адм. дело № 10836/2009г., по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. П./п/ А. Е./п/ Н. М./п/ М. П. С.П.