Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение V-62 от 15.05.2013 год. по в. гр. дело № 535/2013 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 10 от 07.01.2013 год. по гр. дело № 60/2012 год. на Карнобатския районен съд, вместо него е постановено друго като е прието за установено по отношение на ищеца ЗК”Винен грозд-93” с ЕИК[ЕИК], представлявана от председателя Г. С. Г. и ответниците [фирма] с ЕИК[ЕИК], представляван от управителя А. Т. и [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Х. П. Б., че ответниците [фирма] и [фирма] не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] и представляващ комплекс от следните 5 броя сгради: битова сграда с масивна конструкция, на площ от 77 кв. м., сграда с масивна конструкция, на площ от 165 кв. м., сграда с масивна конструкция с площ от 119 кв. м., сграда с масивна конструкция с площ от 45 кв. м. – всички построени в поземлен имот № 000314 по плана на землището на [населено място], [община], Бургаска обл.; селскостопанска сграда с масивна конструкция, на площ от 147 кв. м., построена в поземлен имот № 398 по кадастралния план на [населено място], [община], Бургаска обл. – всички съставляващи бивш комплекс „Бригаден стан”, находящ се в [населено място], [община], Бургаска област

- с отменяне като неверен на основание чл. 537 ГПК нотариален акт № 68, т.ІV, рег.№ 2406, дело № 312/2011 год. на нотариус Н. С. с рег.№ 570 на НК с район на действие района на КРС, с който ответникът [фирма] е признат за собственик по обстоятелствена проверка на основание давностно владение върху процесните сгради, съставляващи бивш комплекс „Бригаден стан” в [населено място], Бургаска област

- с осъждане [фирма] с ЕИК[ЕИК], представляван от управителя А. Т. и [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Х. П. Б. да заплатят на ищеца ЗК”Винен грозд-93” с ЕИК[ЕИК], представлявана от председателя Г. С. Г. сумата от 259/двеста петдесет и девет/лева, представляващи направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат С. Г.-Т. и едноличен търговец/ЕТ/А. Г. Т., упражняващ дейност с фирма „М. Т.” със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат Я. С., които считат, че е неправилно поради нарушение на н процесуални правила при преценка на събраните по делото доказателства относно придобиването на процесния имот по давност. Претендират за направените по делото разноски.

Процесуалният представител адвокат Г. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

От ответника по касация Земеделска кооперация(ЗК)”В.”ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], Бургаска област, представляван от адвокат Е. М. е постъпил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност.

Процесуалните представители адвокатите М. и Е. Х. оспорват касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато се твърди, че ответникът претендира отричано от ищеца право и смущава нормалното упражняване на правата на ищеца като негово право е да прецени в какъв обем ще реализира защитата на правото си, при което в тежест на ищеца по този иск е да докаже наличието на своето субективно право и твърденията си, че то е накърнено от ответника с негови изънсъдебни действия, а в тежест на ответника-да докаже основанието, на което твърди, че е придобил отричаното от ищеца право. След преценка на доказателствата е направен извод, че ищцовата кооперация е придобила право на собственост на основание чл. 48, ал.VІІІ ППЗСПЗЗ-търг, състоял се на 11.03.1994 год. с продавач: ЛС на ЗК”В.” и купувач: ЗК”В.” върху комплекс от сгради и съоръжения „Бригаден стан” в [населено място], Бургаска област като договорът е в писмена форма, поради което е действителен и е породил вещноправен ефект, а на 10.06.1994 год. е сключен договор за продажба и предадено владението върху „Бригаден стан” между ищеца и първия ответник, който на основание чл. 26 ЗЗД е прогласен за нищожен с влязло в сила на 19.11.1996 год. решение по гр. дело № 244/1995 год. на Карнобатския районен съд, а съгласно чл. 34 ЗЗД – връщане на полученото, а по делото не е установено връщане на насрещните престации, но това обстоятелство е прието, че не може да обоснове извод за осъществявано от ЕТ добросъвестно владение върху процесните сгради, още повече, че съдът не е признал право на задържане в полза на първия ответник, поради което е прието за неоснователно възражението, че е имал основание да владее имота до връщане на продажната цена от кооперацията.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

Разгледана по същество е основателна.

С определение № 628 от 11.12.2013 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: В кой момент започва да тече придобивната давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на имот, получен въз основа на договор, прогласен за нищожен със съдебен акт – от момента на фактическото предаване, или от момента, в който най-рано е можело да се възстановят престациите, т. е. влизане в сила на съдебния акт. Може ли да се обоснове извод за прекъсване на владение въз основа на това, че владелецът не извършва лично ремонтни действия във владяния имот. Достатъчно ли е във въведен спор, владелецът да установи, че държи имота в различно време чрез трети лица (наематели), за да се приеме, че упражнява фактическа власт върху имота през период на придобиване по давност на правото на собственост.

По поставените в определението по чл. 288 ГПК въпроси на основание чл. 291 ГПК ВКС, първо гражданско отделение намира следното:

Следва да бъде възприето становището в решение № 665 от 12.11.2010 год. по гр. дело № 1921/2009 год. на ВКС, първо гражданско отделение, че право на собственика е да избере с какъв иск да защити нарушеното или смутено право на собственост. Правният интерес от установителния иск за собственост не трябва да се свързва непременно с изискването интензитетът на търсената правна защита да съответства на нарушението. Вярно е, че при предявяване на осъдителен иск ще се прекрати окончателно спорът между страните, но след като и ревандикационният иск съдържа в себе си установителна част, не може единствено по съображения за процесуална икономия да се отрече правото на лицето, собствеността на което не само се оспорва, но е и нарушена, да се защитава само с установителен иск. В редица случаи фактическата влас не е трайно установена от една от спорещите страни и не следва усилията на страните да са насочени към доказване кой я осъществява във връзка с допустимостта на иска, вместо да се концентрират върху установяване на собствеността, което е от решаващо значение за разрешаване на спора. Разбирането в по-старата практика на ВКС, че принципът за процесуална икономия налага предявяване на осъдителен иск за собственост, когато ищецът не е във владение на имота е изоставено. В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 291 ГПК се приема, че установителният иск е допустим и когато е предявен от невладеещия собственик – решение № 504/2010 год. по гр. дело № 603/2010 год., ІІ г. о., решение 201 по гр. дело № 449 от 2010 год. и др. Когато обаче е предявен отрицателен установителен иск, предпоставките за допустимостта на производството следва да се преценяват в зависимост от това дали ищецът въвежда твърдения, че е собственик на имота и чрез предявяване на и ска цели да се защити своето вещно право или само отрича правото на собственост на ответника.

Относно съдържанието на владелческите действия, като елемент от придобивната давност следва да се приеме, че те трябва да съдържат всички признаци на владението – фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Тази признаци могат да имат различно проявление при владението на различните имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване. Осъществяването на всеки един от тях се преценява по конкретното дело въз основа на установените факти. Следва да бъде споделено разбирането на състава на ВКС, ІІ г. о. по гр. дело № 2760/2008 год., че макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да е с фактическо въздействие в имота, фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на трети лица.

Касационната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При посочената и приета фактическа обстановка въззивният съд е стигнал до неправилен извод, че процесния имот не е придобит по давност.

Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 292, ал. 2 ГПК и поради нарушение на материалния закон касационната жалба следва да се уважи, а обжалваното решение отмени изцяло като спорът реши по същество от настоящата инстанция.

Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо както е в случая – на основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм., Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също.

Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 127 ГПК отм., За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално.

Правото на собственост веднъж възникнало не се погасява, а може да бъде изгубено само ако друг го придобие по производен или оригинерен начин. Оригинерното придобиване е способ, който не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо позоваване на владелеца, за да настъпи ефекта на давността, което може да се извърши чрез предявяване на собственически иск, с възражение срещу предявен такъв или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение, както е в случая по нотариален акт (НА) № 68, том ІV, рег.№ 2406, дело № 312/2011 год. от 19.12.2011 год. на нотариус Н. С. рег.№ 570 по регистъра на НК в полза на първия ответник по спора ЕТ.

Издаването на НА по обстоятелствена проверка съставлява нотариално удостоверяване на правото на собственост /чл. 569, т. 2 от ГПК/. Като вид нотариално удостоверяване, материализирано в нот. акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 483, ал. 2 от ГПК отм., респективно чл. 587, ал. 2 от ГПК този НА съставлява официален документ, издаден от орган, изрично натоварен със закон да изпълнява тези функции, поради което има обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 от ГПК. Тъй като той материализира изводите на нотариуса, а не негови удостоверителни изявления, оспорването му не се извършва по реда на чл. 154 от ГПК/отм., респ. чл. 193 ГПК, а е достатъчно оспорването му.

Действително доказателствената тежест за опровергаване изводите на нотариуса относно придобиването по давност пада върху страната, която ги оспорва. Така формално въззивния съд правилно е разпределил доказателствената тежест, но в нарушение на чл. 235 от ГПК не са обсъдени представените доказателства пред него в подкрепа на това оспорване за отдаването му под наем.

С решение № 1917 от 29.10.1996 год., постановено по гр. дело № 244/1995 год. на Карнобатския районен съд (влязло в сила на 19.11.1996 год.) на основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 431, ал. 3 във връзка с ал. 2 ГПК отм. е прогласена нищожност на сделката по НА № 21, том ІV, дело № 1228/1994 год. на Карнобатския районен съд, с която ЗК”В.” е продало на ЕТ описаните имоти, вкл. процесния, като на основание чл. 34 ЗЗД е постановено връщането на полученото от всяка една от страните с обезсилване на нотариалния акт като липсват данни ищцовата кооперация да е върнала парите, а ответникът-ЕТ да е предал/върнал/ собствеността на придобитото имущество.

Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. По силата на чл. 70, ал. 1 ЗС достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а съгласно ал. 2 от текста добросъвестността се предполага до доказване на противното.

Изразеното от въззивния съд становище за наличие на предпоставките за прекъсване на придобивната давност по чл. 116, б.”б” ЗЗД е в нарушение на закона и в противоречие с решение № 631 от 26.09.2009 год. по гр. дело № 1525/2008 год. на ВКС, ІІІ г. о. За да се приеме, че давността се прекъсва с предявяване на ис, както посочва чл. 116, б.”б” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, е необходимо собственикът да е предявил установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се позове на пидобивна давност. Ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл. 115, б.”ж” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, след влизане в сила на решнеието за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето значение. Според постаоянната съдебна практика, намерила израз и в решение № 631 от 26.09.2009 год. по гр. дело № 1525/2008 год. на ВКС, ІІІ г. о. само когато ревандикационният или установителният иск е предявен от собственика срещу владелеца на имота, това води до прекъсване на придобивната давност.

В случая първия ответник ЕТ е владял непрекъснато повече от 10 години било сам, било чрез другиго (наематели) процесния имот, в резултат на което към момента на продажбата на 23.12.2011 год. на ответното дружество с НА № 109, том ІV, рег.№ 2481, дело № 404/2011 год. на същия нотариус, го е придобило по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

Придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията по началното установяване на владението, т. е. на фактическото господство върху процесния имот от ЕТ, с намерение той да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение и действията, чрез които това владение се осъществява, съответстващо в случая на отсъствие на пълно и главно доказване на отрицателния установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касаторите се присъждат направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумите: 3556.33 лева за Е.-то и 676.33 лева за ЕТ.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

изцяло въззивното решение № V-62 от 15.05.2013 год., постановено по в. гр. дело № 535/2013 год. на Бургаския окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ

иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ЗК”В.” с ЕИК [ЕГН] със седалище и адрес на управление [населено място], Бургаска област, представлявана от председателя Г. С. Г., че А. Г. Т., едноличен търговец с фирма „М.” с[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] и [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Х. П. Б. не са собственици на следния недвижим имот: бивш комплекс „Бригаден стан”-комплекс от пет сгради-битова сграда с масивна конструкция със застроена площ от 77 кв. м.; сграда с масивна конструкция със застроена площ от 165 кв. м.; сграда с масивна конструкция със застроена площ от 119 кв. м., сграда с масивна конструкция със застроена площ от 45 кв. м., всички построени в ПИ № 000314 по плана на землището на [населено място], и селскостопанска сграда от масивна конструкция със застроена площ от 147 кв. м., построена в ПИ № 398 по кадастралния план на [населено място], Бургаска област.

ОСЪЖДА

Земеделска кооперация „В.” с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], Бургаска област, представлявана от председателя Г. С. Г. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на А. Г. Т., едноличен търговец с фирма „М.” с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 676, 33/шестстотин седемдесет и шест + 0, 33/лева, а на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Х. П. Б. сумата 3 556, 33/три хиляди петстотин петдесет и шест + 0, 33/лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ