О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5034

София, 05.11. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.10.2024 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 3399/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. К. З. срещу определение № 791 от 26.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 783/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261038 от 07.02.2024 г. по гр. д. № 14344/2019 г. по описа на Софийски градски съд за оставяне без уважение молбата на И. К. З. за изменение на определение № 266736 от 30.11.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Касаторката обжалва определението като неправилно с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дословно са формулирани следните правни въпроси:

1. Какво се влага в „защитаван“ (от юрисконсулт) по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като се има предвид, че тази правна норма е обвързана с чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ, а именно, че при некомпетентно извършени дейности не се получава възнаграждение, и длъжен ли е съдът, преди да приеме, дали страната е или не е защитавана от юрисконсулт, да прецени дали въпросният юрисконсулт е осъществил процесуално действие като качество и обем?

2. Има ли смисъл на недействително поискано присъждане на разноски в полза на лице, което е било недействително представлявано, като се има предвид, че процесуалното поведение пред съд е обвързано с преклузии и има ли правен интерес да се противопостави на ненадлежно представителство страна, на която недействително поисканите разноски ощетява имуществото?

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от страна по делото /ищец/ с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че производството по гр. д. № 14344/2019 г. по описа Софийски градски съд е образувано въз основа на искова молба, подадена на 01.11.2019 г. от И. З., с която е предявен иск срещу Прокуратурата на Р. Б. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Ответната страна е представлявана от юрисконсулт М., която е депозирала отговор на исковата молба на 12.02.2020 г. и по делото са проведени пет открити съдебни заседания с нейно присъствие.

Съдът е посочил, че с молба от 27.11.2023 г. ищцата е заявила, че оттегля исковата си молба, но поддържа подадените уточнителни молби. В открито съдебно заседание, проведено на 28.11.2023 г., първоинстанционният съд е приел, че не е десезиран със спора и делото е обявено за решаване. На 29.11.2023 г. са представени писмени бележи от ответника по делото. В молба от 30.11.2023 г. ищцата е посочил, че след направена справка е узнала, че делото било обявено за решаване и е поискала съдът да отмени акта си, защото е налице процесуална пречка за разглеждане на делото, след като тя оттеглила исковата си молба на 27.11.2023 г. С определение № 266736 от 30.11.2023 г. Софийски градски съд е отменил определението, с което е даден ход на устните състезания, прекратил е на основание чл. 232 ГПК производството по делото поради оттегляне на исковата молба и е осъдил З. да заплати на Прокуратурата на Р. Б. сумата 100 лв., представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 28.12.2023 г. ищцата е поискала да бъде изменено определението в частта му за разноските, като бъде отменено осъждането и да заплати юрисконсултско възнаграждение, което искане е оставено без уважение с определение № 261038 от 07.02.2024 г.

При така приетото за установено, въззивният съд счел за неоснователна частната жалба против определение № 261038 от 07.02.2024г., постановено в производството по чл. 248 ГПК. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като юридическите лица имат право на юрисконсултско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт, определено по реда на ЗПрПом. В случая Прокуратурата е представлявана от упълномощения юрисконсулт Ц. М., която е осъществила процесуално представителство чрез депозиране отговор на исковата молба, чрез осъществяване на процесуални деиствия по време на всички открити съдебни заседания, като е вземала становища по твърденията и исканията на ищцата и чрез депозиране на писмени бележки.

За неоснователно е счетено оплакването, че Прокуратурата не е била надлежно представлявана. Въззивният съд е посочил, че юрисконсулт М. е упълномощена от Главния прокурор като от значение е функцията на лицето, което я е упълномощило, а не конкретното лице, което изпълнява тази функция, и дали то е същото в един последващ момент. Освен това дори да е било налице ненадлежно представителство, интерес да навежда такова оплакване има само представляваният. Въззивният съд е счел за неоснователно и оплакването на З., че разноски не са искани от ответника, посочвайки, че такива са поискани както с отговора на исковата молба, така и в последното открито съдебно заседание.

В заключение въззивният съд е направил извод, че на ответника следва да бъдат заплатени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, като неговият размер се определя от съда съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна помощ, във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП.

При тези мотиви на съда не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос, поставен от касатора, по съществото си се свежда до обстоятелствата, подлежащи на преценка, при присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По него не е налице специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл. 78, ал.8 ГПК е налице трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване и с нея въззивният съд се е съобразил. Според разрешението, дадено в определение № 12 от 11.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5556/2016 г., III г. о., когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт, направил валидно искане за присъждане на разноски, с оглед изхода на делото се присъща възнаграждение аналогично на това за осъществена адвокатска защита - извод произтичащ от разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, уреждаща възмездяването на разноски при този вид процесуално представителство. В решение № 294 от 19.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 918/2016 г., IV г. о. е прието, че самата разпоредба на чл. 78 от ГПК урежда отговорността на страните за направените в хода на съдебното производство разноски. Затова по отношение на възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се прилагат общо установените правила за разноските в съдебното производство, с изключение на изискването да бъдат представени доказателства за заплащането му. Възнаграждението по чл. 78, ал. 8 от ГПК се дължи от насрещната страна въпреки, че е не е реално извършено от страната, в чиято полза се присъжда. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че Прокуратурата на Р. Б. е била представлявана по делото от упълномощения юрисконсулт М., която е осъществила процесуална защита чрез депозиране отговор на исковата молба, чрез осъществяване на процесуални деиствия по време на откритите съдебни заседания и чрез депозиране на писмени бележки, и е стигнал е до извода, че в случая на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд се е произнесъл и по оплакването, наведено във въззивната частна жалба, че не се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като юрисконсултът на ответника е осъществил некомпетентна защита. Съдът е намерил същото за неоснователно, приемайки, че в срок е депозиран отговор на исковата молба, юрисконсулт М. е участвала в открити съдебни заседания, депозирани са и писмени бележки. Съдът е посочил, че не споделя оценките на ищцата за правно неграмотни действия, посочвайки, че макар и понякога накратко, юрисконсулт М. е вземала становища по твърденията и исканията на ищцата, които становища са отговаряли на техния предмет. Т.е. в съответствие с практиката на ВКС съдът при произнасянето си относно дължимостта на юрисконсултското възнаграждение е преценил всички релевантни обстоятелства и по поставения въпрос не е налице и основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото не е изведен от решаващите мотиви на въззивния съд, поради което не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът не е формирал извод, че ответникът е ненадлежно представляван, но въпреки това му се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Напротив, съдът е приел, че Прокуратурата на Р. Б. е била надлежно представлявана от юрисконсулт, упълномощен от Главния прокурор, който своевременно – с отговора на исковата молба и в последното открито съдебно заседание, е направил искане за присъждане на разноски и затова такива следва да бъдат присъдени. По същите съображения и втората част от въпроса за това кой има интерес да се позове на ненадлежно представителство, не може да послужи за допускане до касационно обжалване. Съдът не е присъдил разноски при направен извод за ненадлежно представителство на ответника от юрисконсулт, а е формирал извод, че ответната страна е надлежно представлявана.

Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение - съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Изложените от касатора доводи относно обема и съществото на извършените от юрисконсулта действия по делото, не обосновават допускането на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, защото те са относими към правилността на обжалваното определение, за която касационният съд не се произнася в производството по чл. 288 ГПК.

Касаторът поддържа, че е налице основанието на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК и с довод, че въззивният съд се е позовал на неприложима норма - чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Този довод е неоснователен, защото според чл. 78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 от ЗПрП, към която препраща чл. 78, ал.8 от ГПК, не съдържа уредба относно размерите на възнагражденията, а на свой ред препраща към наредба на Министерския съвет и това е именно Наредбата за заплащането на правната помощ. Следователно като е съобразил препращащите норми на чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 37, ал.1 от ЗПрП , въззивният съд е приложил относимата към случая разпоредба на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ и постановеното определение не е очевидно неправилно.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението, защото няма вероятност то да е нищожно или недопустимо.

Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 791 от 26.03.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 783/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.