Р Е Ш Е Н И Е

№ 615

София, 29 ноември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева

ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева

Даниел Луков

при участието на секретар Н. П. и в присъствието на прокурора от ВКП М. К., като изслуша докладваното от съдията Д. Л. наказателно дело № 808/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест срещу въззивно решение № 84 от 19.07.2024г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 50/2024г. по описа на същия съд.

В протеста се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че съдът незаконосъобразно е приел, че собственото на подсъдимия С. И. МПС не е послужило за осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал. 1 от НК, тъй като превозното средство е послужило не само за транспортиране на извършителите до мястото на деянието, но с него са били пренесени и техническите средства, използвани от подсъдимите при извършване на това деяние. Подалият протеста прокурор счита, че МПС е използвано за извършване на престъплението и без него, и без пренасяните с него технически средства, деянието не би могло да се извърши, което се явява и нарушение на материалния закон. Все в тази връзка съдът допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, като в обстоятелствената част на своето решение приел, че МПС не се явява средство за осъществяване на деянието “търсене“, тъй като не е послужило за въздействие върху предмета на престъплението, а като такива са послужили само специализираните технически средства като металдетектори, лопати и тесла. В същото това време съдът пропуснал да произнесе оправдателен диспозитив относно квалифициращия признак“използване на МПС“, което довело до противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Отделно от това бил постановен диспозитив на решението, според който присъдата на първата инстанция се потвърждава относно този квалифициращ признак и се отменя в частта относно приложението на чл. 53 от НК и по този начин се препятства възможността да се разбере каква е действителната воля на съда. В нарушение на материалния закон било отменено и приложението на чл. 53 от НК по отношение отнемането на МПС от подсъдимия И. в полза на държавата. Съдът незаконосъобразно приел, че ако се осъществи това отнемане на автомобила на подсъдимия по реда на чл. 53 от НК, това противоречи на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа, на Решение 2007/845/ ПВР на Съвета и Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета, на Директива 2024/1260 на Европейския парламент и на Съвета от 24.04.2024г. относно възстановяването и конфискацията на активи, тъй като се явява непропорционална намеса в правото на собственост на подсъдимия И., като съдът приел, че ПЕС е приложим и по отношение на мерките по чл. 53 от НК. Твърди се незаконосъобразност на извода на съда, че ако бъде осъществена специфичната конфискация на МПС, то тя ще е по отношение на движима вещ, законно придобита от подсъдимия и чиято стойност значително надхвърля накърнения обществен интерес. В подкрепа на това твърдение се изразява становище, предвид формалния характер на престъплението по чл. 277а, ал. 1 от НК, че съпоставка между стойността на лекия автомобил и обществения интерес не би могло да бъде направена, понеже това престъпление има за предмет културните ценности на страната като част от нейното културно-историческо наследство, а това по същество е неоценимо. Иска се решението на въззивния съд в частта му, с която първоинстанционната присъда е била отменена в частта й относно приложението на чл. 53 от НК, да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане в тази част от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

В съдебното заседание пред касационната инстанция протеста се поддържа по заявените съображения от представителя на ВКП.

Подсъдимият не се явява. От неговия защитник адв. Д. Д. е постъпило писмено становище с искане протеста като неоснователен, да бъде отхвърлен и решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 16/13.10.2023г., постановена по н. о.х. д. № 288/2023г. Окръжен съд – Добрич е признал подсъдимите М. и И. за виновни в извършването на престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и съгласно чл. 54 за подс. М. и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК за подсъдимия И. ги осъдил както следва-М. на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв., а И. на три месеца лишаване от свобода.

По отношение на подсъдимия М. е била наложена и конфискация на вещи.

Със същата присъда подсъдимия М. е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода.

По отношение на М. е приложен чл. 23, ал. 1 от НК, като му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, към което е било присъединено наказанието глоба в размер на 5000лв. и конфискация на вещи.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изтърпяването на така наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода за срок от по три години за всеки един от тях.

На основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК съдът отнел в полза на държавата металдетектор, тесла, два броя самоделни детектори за метал, както и частите за трети самоделен металдетектор, собственост на подсъдимия М. като вещи, предназначени и послужили за осъществяване на престъплението по чл.277а, ал.3, вр. ал.1 от НК.

На основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК съдът отнел в полза на държавата металдетектор, лопата /марка/ и МПС-лек автомобил /марка/ с ДК [рег. номер на МПС] , собственост на подсъдимия И. като вещи, предназначени и послужили за осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

По въззивни жалби на подсъдимите, с въззивно решение № 84 от 19.07.2024г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 50/2024г. по описа на същия съд, присъдата е била отменена в частта, с която подсъдимия М. е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК и по отношение на този подсъдим наказателното производство е било прекратено.

Присъдата е била отменена и в частта, в която на основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК е бил отнет в полза на държавата лек автомобил /марка/ с ДК [рег. номер на МПС] , собственост на подсъдимия И..

В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, е основателен.

На първо място следва да се очертаят границите на касационния контрол. С протеста се иска отмяна на решението на въззивната инстанция само в частта, с която е била отменена първоинстанционната присъда в частта й, с която на основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК е бил отнет в полза на държавата лек автомобил /марка/ с ДК [рег. номер на МПС] , собственост на подсъдимия И.. Затова и на основание чл. 347, ал. 1 ат НПК ВКС ще се произнесе само в протестираната част.

Атакуваният съдебен акт страда от противоречие между мотивите и крайната обективирана воля на съда, както и от липса на мотиви, всякога представляващи съществено нарушение на процесуалните правила и даващо основание за отмяна на постановеното решение в протестираната част. На страница 3 от въззивното решение съдът се е съгласил с установената от първата инстанция фактическа обстановка, като е приел, че на инкриминираната дата подсъдимите се отправили с личния автомобил на подсъдимия И. от [населено място] към [населено място], при това носейки със себе си в автомобила металдетектори, тесла и лопата. След пристигането си на местопрестъплението двамата започнали да търсят археологически обекти-старинни монети, като след приключване на действията си по търсенето им се отправили, заедно с ползваните от тях технически средства, към автомобила на подсъдимия И., където били задържани от органите на полицията. Съдът се е съгласил с изводите на първата инстанция, че автомобилът е бил ползван за придвижване на подсъдимите до нивата в близост до [населено място], както и че са налице квалифициращите признаци по чл. 277а, ал. 3 от НК. Малко по-долу в мотивите си съдът е приел, че автомобилът на подсъдимия И. не се явява средство за осъществяване на престъплението, тъй като не е послужил за въздействие върху предмета на престъплението, а като такива са послужили само използваните от подсъдимите технически средства. В постановения диспозитив към въззивното решение съдът е пропуснал да се произнесе с оправдателна част относно квалифициращия признак „използване на моторно превозно средство“, въпреки заявеното в мотивите, че МПС не се явява средство за осъществяване на престъплението, като присъдата на първата инстанция е била отменена само в частта, в която на основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК е бил отнет лекия автомобил на подсъдимия И. и в цялата й останала част присъдата на първата инстанция по отношение на този подсъдим е била потвърдена, а това очевидно включва и потвърждаване на приетия квалифициращ признак „използване на МПС“. При това положение остава напълно неясно каква е била действителната воля на въззивния съд и дали в крайна сметка инкриминирания по делото автомобил е използван за осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал. 1 от НК и явява ли се това квалифициращо обстоятелство по ал. 3 от този състав на престъплението или не. Липсват изложени каквито и да било съображения защо се приема, че деянието, вменено на двамата подсъдими, осъществява състава на престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (извършено с използване на технически средства и моторно превозно средство), както и защо това е така, с оглед заетата от съда позиция, че автомобилът на подсъдимия И. не е средство на престъплението. Така констатираното противоречие във въззивното решение е пречка да се установи какво всъщност е приел апелативният съд и в този смисъл се явява напълно основателен подадения по делото протест. По естеството си това нарушение на процесуалните правила представлява липса на мотиви в тази част, което влече след себе си отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на апелативната инстанция.

Друг е и въпросът, че изложените от контролирания съд съображения на стр. 12 от решението му относно „средство на престъплението“ не почиват на вярно разбиране на закона и на задължителната съдебна практика по неговото приложение. Очевидно поради това е било допуснато и претендираното в протеста нарушение, изразило се в следващото касационно основание-нарушение на закона, като не е бил приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, в какъвто смисъл АС – Варна е направил изрично изявление в мотивите си, като е отказал да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. а от НК. С. Т. решение № 84 от 01.12.1960г. по н. д. № 78/1960 г. на ОСНК на ВС, „послужили за извършване на престъплението са вещите, които реално са използвани като средства за извършване на престъплението, а са предназначени за извършване на престъплението вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е било извършено, като е спряло във фазата на приготовлението, когато то се наказва или във фазата на опита. Следователно, вещите са послужили или са били предназначени за извършване на деянието в случаите, в които те пряко и непосредствено са били използвани като оръдия или средство за осъществяване състава на едно умишлено престъпление. Неправилно АС – Варна е приел, че автомобилът на подсъдимия не се явява средство за извършване на престъплението. И това е така, защото той е бил предназначен не само за извозване на подсъдимите до местопрестъплението край [населено място], но също така с него са се пренасяли техническите средства, използвани от подсъдимите и с него подсъдимите са искали да извозват откритите от тях при търсенето археологически обекти, на което е попречило своевременното им задържане от полицейските органи. Моторното превозно средство при престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК пряко служи за извършване на деянието и се използва от дееца при търсенето на археологически обекти.

В принципен аспект, в случите, когато констатира съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на предходна съдебна инстанция, ВКС не се произнася и по приложението на материалния закон. В конкретният случай обаче, предвид спецификата и значимостта на обсъжданата проблематика, настоящият състав намира за нужно да отбележи и следното относно приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 53, ал. 1, б. а от НК, независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са послужили или са били предназначени за извършване на умишлено престъпление. По смисъла на чл. 277а, ал. 3 от НК използването на моторно превозно средство при извършване на деянието по ал. 1 се явява квалифициращо обстоятелство, обуславящо не само по-голям размер на предвиденото наказание, но и сам законодателят е приел, че моторното превозно средство служи за осъществяване на основния състав на престъплението и се явява средство за извършването му. А след като това е така, то приложението на чл. 53 от НК е било задължително за инстанциите по фактите. Като е отказал неговото приложение, АС – Варна е нарушил материалния закон.

Съставът на АС - Варна се е опитал да защити тезата си защо отказва да приложи текста на чл. 53 от НК, използвайки и още един аргумент, а именно-позовавайки се на нормите на европейското право и практиката на ЕСПЧ. Необходимо е да се посочи, че разсъжденията в тази насока, пространно изложени на стр.13-15 от въззивното решение, макар и в принципен аспект да са верни, не могат убедително да защитят заетата от контролираната инстанция позиция да откаже прилагането на националното законодателство ( чл. 53 от НК ) като особен вид конфискация. Съдът се е позовал на Рамково решение 2005/212/ПВР, Решение 2007/845/ПВР и Директива 2014/42/ЕС по отношение на държавите членки, които действително са действали към момента на осъществяване на престъплението, но в същото това време се е позовал и на Директива (ЕС) 2024/1260 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи, която в действителност заменя тяхното действие, но към момента на деянието все още не е била приета. Затова, в контекста на изложеното, съдът е следвало да съобрази регламентацията, дадена в Директива 2014/42/ЕС, където в чл. 2, т. 3 като средства на престъплението се приемат „всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления“. Същото определение на средство на престъплението е дадено и в чл. 2, т. 5 от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация. Ако съдът бе разчел вярно вложения смисъл на така дадените с тези Регламент и Директива определения за средство на престъплението, неминуемо щеше да достигне до извода, че в конкретния случай автомобилът на подсъдимия И. не само се е предвиждало от дейците да бъде използван, но и е бил използван от тях (по какъвто и да е начин) за придвижване до местопрестъплението, с него са се пренасяли техническите средства, използвани от подсъдимите и с него подсъдимите са мислели да извозват откритите от тях при търсенето археологически обекти, т. е. бил е използван за извършване на престъплението. Чак след това съдът е следвало да се заеме с въпроса дали с прилагането на чл. 53 от НК и отнемането на автомобила на подсъдимия би се стигнало до непропорционална намеса в правото му на собственост. Вярно е прието, че съдът следва да съобразява обществения интерес и интереса на засегнатото лице, за да се постигне един справедлив баланс и деецът да не търпи прекомерно въздействие върху правото си на собственост. По делото B. v. I. [GC], § 107, ЕСПЧ е приел, че намесата в правото на мирно ползване на „притежания“, освен да е предвидена в закона и да е в обществен интерес, трябва и да постига „справедлив баланс“ между общия интерес на общността и изискването да се защитят основните права на конкретно лице. С други думи съдът трябва да установи дали поради действието (или бездействието) на държавата, заинтересованото лице(в случая подсъдимия И.) е трябвало да понесе непропорционална и прекомерна тежест. Извършвайки преценка дали това изискване е спазено, съдът следва да направи цялостна проверка на всички засегнати интереси, държейки сметка, че Конвенцията за правата на човека има за цел да защити права, които са „действителни и ефективни“.

По Протокол № 1 към чл. 1 от К. С. (ЕСПЧ) третира конфискацията главно като контрол върху ползването на собствеността по смисъла на втория параграф на чл. 1 от Протокол № 1, въпреки че конфискацията по самото си естество лишава лицето от собственост. Вторият параграф на чл. 1 от Протокол № 1 трябва да се тълкува в светлината на общия принцип, изложен в първото изречение на първия параграф, който изисква да съществува разумна зависимост на пропорционалност между използваните средства и целта, чието реализиране се търси.

Принципът на пропорционалност по чл. 52 от Х. касае правото на собственост (респективно неговото засягане) и е приложим за имущество, представляващо облага от престъпна дейност или е равностойно на пълната стойност или само на част от стойността на такава облага. Същественото е, че това засягане на правото на собственост е уредено със закон (принципа за законосъобразност), касае се до вещ, собственост на извършителя на престъпление, това засягане на правото на собственост е в случаите на извършено престъпление (легитимна цел), а не до друго правонарушение, в който случай би се стигнало до приложение на нормата на чл. 52 от Х. и съществува разумна зависимост на пропорционалност между използваните средства и целта, чието реализиране се търси. АС – Варна не е съобразил, че в случая не може да се говори изобщо за наличието на пропорционалност между начина на въздействие и преследваната цел. Принципа на пропорционалност, разбиран от АС – Варна като съотношение между стойността на автомобила и засегнатия обществен интерес, се е ограничил само до усилията на двамата подсъдими в престъпната дейност и до данните за личната степен на обществена опасност на подсъдимия И.. Тези обстоятелства обаче вече са били взети предвид при определяне на неговото наказание и са довели до приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на него. Контролирания съд е приел съвсем произволно, че стойността на автомобила на подсъдимия И. надхвърля значително накърнения обществен интерес, но по делото липсват каквито и да е данни относно стойността на този автомобил и как съдът я е изчислил. Становището на АС – Варна не държи сметка и на още нещо особено важно - стойността на автомобила не може да се противопостави на защитения обществен интерес, който в случая е неоценим в пари. Нормата на чл. 277а от НК е създадена, за да охранява интересите на държавата и нейните граждани в областта на опазването на културното наследство-чл. 8 от ЗКН. И понеже се отнася до културното наследство на страната, то няма паричен еквивалент.

Казаното до момента налага протестираното решение на АС – Варна да бъде отменено в частта, с която е била отменена първоинстанционната присъда в частта й, с която на основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК е бил отнет в полза на държавата лек автомобил /марка/ с ДК [рег. номер на МПС] , собственост на подсъдимия И., като делото следва да се върне за ново разглеждане в тази му част от стадия на съдебното заседание.

Предвид изложеното и на осн. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 84 от 19.07.2024г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 50/2024г. по описа на същия съд, само в частта му, с която е била отменена първоинстанционната присъда в частта й, с която на основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК е бил отнет в полза на държавата лек автомобил /марка/ с ДК [рег. номер на МПС] , собственост на подсъдимия И..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: