Производството е по чл. 245, ал. 3 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 8302 от 11.09.2013 г. и допълнителна молба с вх. № 9027 от 04.10.2013 г., от Е.-З. Д. Ч. за издаване на обратни изпълнителни листове срещу Е. Б. М. и М. С. М. за връщане на недвижим имот, съставляващ гаражна клетка № 21 в сградата на Ж. „П.”, м. „Б.”, [улица] [населено място], и на сумите, получени въз основа на допуснато изпълнение на отменено въззивно решение по гр. д. № 2606/2006 г. на Софийския градски съд.

За да се произнесе по искането за издаване на обратни изпълнителни листове, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., съобрази следното:

С решение № 437/11 от 10.04.2012 г. и решение по чл. 247 ГПК № 262 от 12.07.2012 г. по гр. д. № 1209/2010 г. на ВКС, І-во г. о., са отменени въззивното решение от 12.04.2010 г. и решението от 25.06.2010 г. по гр. д. № 2606/2006 г. на Софийския градски съд и вместо това е уважен предявеният от Е.-З. Д. Ч. инцидентен отрицателен установителен иск, че Е. Б. М. и М. С. М. не са собственици на недвижим имот, съставляващ гаражна клетка № 21, находяща се в сградата на Ж. „П.”, м. „Б.”, [улица] [населено място], с площ 21.60 кв. м., отменени са на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. нотариалните актове за собственост на имота, издадени в полза на Е. М. и М. М., и са отхвърлени предявеният от Е. М. и М. М. срещу Е.-З. Ч. искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на гаража и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за обезщетение в размер на 1 980 лева за лишаване от ползите от вещта, за периода от 01.05.1998 г. до 30.04.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2003 г. до окончателното изплащане.

Въз основа на разпореждане от 21.05.2010 г. по гр. д. № 2606/2006 г. на Софийския градски съд са издадени изпълнителни листове от 27.05.2010 г. в полза на Е. М. и М. М. срещу Е.-З. Ч. за предаване владението на имота и за присъдените суми от 1 980 лева за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и 1 228 лева разноски по делото пред първата и въззивната инстанции.

Образувани са изп. д. № 20107870400115 при частен съдебен изпълнител М. Д. и изп. д. № 20117830400194 при частен съдебен изпълнител И. Ч., двамата с район на действие Софийски градски съд, първият вписан под № 787, а вторият - под № 783 на К. на частните съдебни изпълнители.

От приложените към молбите писмени доказателства: запорно съобщение от 10.06.2010 г. от ЧСИ М. Д. до [фирма]; удостоверения № 01926 от 14.12.2010 г. и № 02193 от 02.10.2013 г. на същия ЧСИ; платежно нареждане за кредитен превод от 03.09.2010 г. на [фирма] за сумата 3 909.63 лева и вносна бележка от 02.12.2010 г. на Ц. кооперативна банка за сумата 1 803 лева, двата документа с наредител Е.-З. Ч.; удостоверение от 14.12.2010 г. на ЧСИ М. Д. и протокол от 04.05.2011 г. по изп. д. № 20117830400194, е установено превеждането от длъжника Ч. на ЧСИ И. Ч. на сума в размер на 5 712.63 лева, както и предаване владението на недвижимия имот на взискателите Е. М. и М. М.. Представено е още едно писмено доказателство за внесени 1.80 лева на 02.12.2010 г. от Ч. по сметка на ЧСИ, но тъй като липсва пълна идентификация на получателя, тази сума не може да бъде присъдена.

Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че молбата за издаване на обратни изпълнителни листове е основателна. Изп. д. № 20117830400194 е приключило с отнемане на присъдената вещ от длъжницата Ч. и предаването й на взискателите, а по изп. д. № 20107870400115 длъжницата е превела сумата 5 712.63 лева, която включва освен присъдените обезщетение и разноски по гражданското дело, така и такси и разноски по изпълнителното дело. Заплатените от длъжника суми по изпълнителното дело, при отхвърляне след това на иска с влязло в сила решение, не следва да останат в негова тежест. Съгласно чл. 245, ал. 3 ГПК в този случай съдът издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите. На връщане подлежи цялата внесена сума, включваща и таксите и разноските по изпълнението.

По изложените съображения следва да се издадат обратни изпълнителни листове в полза на Е.-З. Д. Ч. за предаване владението на недвижимия имот, както и за сумата 5 712.63 лева, а за разликата до 5 714.43 лева молбата следва да се отхвърли.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Е. Б. М. и М. С. М. да предадат на Е.-З. Д. Ч. недвижим имот, съставляващ гаражна клетка № 21, находяща се в сградата на Ж. „П.”, м. „Б.”, [улица] [населено място], с площ 21.60 кв. м., при съседи: от югоизток: [улица], от югозапад: гаражна клетка № 20, от североизток: гаражна клетка № 22, от северозапад: гаражна клетка № 15, заедно с принадлежащите й 0.362% ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІІІ от кв. 380 по плана на [населено място], м. „Б.”, както и да й заплатят сумата 5 712.63 /пет хиляди седемстотин и дванадесет лв. и 63 ст./ лева, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разликата до 5 714.43 лева.

Да се издадат на Е.-З. Д. Ч. обратни изпълнителни листове за присъдените недвижим имот и сумата 5 712.63 лева, като ОТХВЪРЛЯ молбата за разликата до 5 714.43 лева.

Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ с частна жалба в двуседмичен срок, който за Е.-З. Д. Ч. тече от връчването на определението, а за Е. Б. М. и М. С. М. - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: