Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Е.-З. Д. Ч. е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 2606/2006 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК.

От ответниците по касация Е. Б. М. и М. С. М. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, Д. В. В. моли при произнасянето по касационната жалба да се има предвид решение № 434 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационната жалба за разглеждане по същество, взе предвид следното:

С обжалваното решение Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, осъдил жалбоподателката да предаде на Е. Бл. М. и М. Ст. М. гаражна клетка № 21 в сградата на Ж. “П.” в [населено място], [улица], както и да им заплати 1 980 лева на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за периода от 01.05.1998 г. до 30.04.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2003 г. до окончателното изплащане, и 1 228 лева разноски за двете инстанции; на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. е отменен н. а. № 63/1989 г., а предявеният от жалбоподателката отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК отм. е отхвърлен. С решение от 25.06.2010 г. въззивният съд допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в смисъл, че решението е постановено при участието на трето лице - помагач.

Въззивният съд приел, че ищците са собственици на спорния гараж, който им е разпределен, в качеството на наследници на първоначалния член по право на жилищностроителната кооперация Б. М., с решение на Общото събрание на Ж. “П.”, обективирано в протокол от 25.06.1991 г. Решението по гр. д. № 4227/1997 г. на Софийския районен съд за обявяване на протокола за документ с невярно съдържание в частта, че са присъствали 35 член-кооператори, не обвързва ищците, тъй като не са страни по делото. Затова и възражението на Ем. Ч. за нищожност на решението на общото събрание, основано на влязлото в сила съдебно решение, е неоснователно, още повече, че не е и конкретизирано. Така доводът решението да не е взето от необходимото мнозинство, е останало недоказано.

По правата на ответницата по иска за ревандикация и ищца по отрицателния установителен иск съдът приел, че с договора за замяна, сключен с н. а. № 63/1989 г., тя не е придобила собствеността, тъй като праводателят й Д. В. В. - трето лице-помагач в процеса, не е бил собственик. Решението от 14.07.1975 г. на общото събрание на жилищностроителната кооперация, с което гаражът бил разпределен на праводателите му, е отменено с решение от 19.03.1976 г. по гр. д. № 4271/1975 г., а правопрекратяващото възражение на ответницата да е придобила собствеността по давност, е неоснователно. Упражняваната от момента на сключването на договора за замяна фактическа власт не е била спокойна, тъй като по искова молба от 10.12.1992 г. е образувано гр. д. № 5149/1992 г. със същите страни като по настоящото и с предмет спорния и сега гараж. Така съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД давността е прекъсната и това състояние продължава, тъй като с решение по гр. д. № 496/2007 г. на Софийския градски съд, което не е влязло в сила, искът по чл. 38а ЗЖСК срещу Ем. Ч. е уважен.

При така установеното от фактическа и правна страна въззивният съд заключил, че искът за ревандикация, както и искът за обезщетение поради това, че за спорния период ответницата е лишила ищците от възможността да ползуват имота и така да получават граждански плодове, са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. следва да се отмени н. а. № 63/1989 г. Този правен резултат е обосновал извод за неоснователност на предявения от ответницата отрицателен установителен иск за собственост.

С оглед данните по делото и изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне по въпросите за валидността и допустимостта на постановения от въззивния съд съдебен акт, предвид: произнасянето с решение по съществото на спора, без преди това да е отменено първоинстанционното решение, с което е постановен различен резултат; отхвърлянето на отрицателния установителен иск без да е индивидуализиран и очертан неговият предмет и отмяната по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК отм. на нотариален акт, с който е сключена сделка.

Произнасянето по останалите, поставени в изложението въпроси, е в зависимост от разрешаването на въпросите за валидността и допустимостта на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.04.2010 г. и решение от 25.06.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по гр. д. № 2606/2006 г. на Софийския градски съд.

Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 89.49 /осемдесет и девет лв. и 49 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: