Касационното производство е образувано по жалба на Е.-З. Д. Ч. и след като е допуснато касационно обжалване, е приключило с решение № 437/11 от 10.04.2012 г. С него, след отмяна на въззивното решение от 12.04.2010 г. и решението от 25.06.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по гр. д. № 2606/2006 г. на Софийския градски съд, е уважен предявен от Ем. Ч. инцидентен отрицателен установителен иск срещу Ел. М. и М. М. за собственост на недвижим имот, съставляващ гаражна клетка № 21, находяща се в сградата на Ж. „П.”, м. „Буката”, [улица] [населено място], на основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. е отменен н. а. № 44/ 29.12.2002 г. и нотариален акт от 28.01.2006 г. за поправка на предходния нотариален акт, отхвърлен е предявеният от Ел. М. и М. М. срещу Ем. Ч. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на гараж № 21, и в полза на Ем. Ч. са присъдени разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 929.89 лева.

В мотивите към посочения съдебен акт е записано, че с оглед изхода на спора за собственост и като акцесорен спрямо него, на отхвърляне подлежи и искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В диспозитива обаче, съдът е пропуснал да изрази така формираната воля по съществото на посочената претенция.

Молбата с правно основание чл. 247 ГПК е подадена на 12.04.2012 г. Същата не е ограничена със срок, поради което възражението за просрочие е неоснователно. Молбата изхожда от адвокат Денка К., която, видно от пълномощното от 26.05.2010 г. /на л. 12 от касационното дело/, е упълномощена от Е.-З. Д. Ч. с права за процесуално представителство пред Върховния касационен съд. Така учредената представителна власт включва и възможността за иницииране на производства като настоящото и затова доводът в обратен смисъл, поддържан от Ел. М. и М. М., е неоснователен.

По същество молбата е основателна.

Съобразно горните констатации следва да се заключи, че съдът е пропуснал да изрази с диспозитива на съдебния акт формираната правораздавателна воля по иска за парично вземане. Същият е въведен като част от предмета на касацинното производство с подадената касационна жалба /р. ІІ, т. 10/ и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /т. 9/, както и с определението № 681 от 06.07.2011 г. за допускане на касационно обжалване, в което е записано, че произнасянето по останалите, поставени в изложението въпроси, е в зависимост от разрешаването на въпросите за валидността и допустимостта на въззивното решение. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е един от тези поставени въпроси и затова произнасянето и по него с диспозитив се обхваща от предмета на спора и на касационната проверка, за която е допуснато касационно обжалване.

Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена, като и в диспотизива на решението се запише, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се отхвърля.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 1209/2010 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о., като ПОСТАНОВЯВА в диспозитива на съдебния акт след отхвърлителния диспозитив по иска по чл. 108 ЗС да се запише:

„ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Б. М. и М. С. М. срещу Е.-З. Д. Ч. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 1 980 лева за лишаване от ползване на гаражна клетка № 21 в сградата на Ж. “П.” в [населено място], [улица], за периода от 01.05.1998 г. до 30.04.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2003 г. до окончателното изплащане”.

Решението е постановено при участието на Д. В. В. - трето лице - помагач на Е.-З. Д. Ч..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: